Отзиви

Късове живот в спомени

За романа "Кралицата мълчи" от Лаура Фройденталер, ИК „Колибри“

Късове живот в спомени

 

През 2019 Лаура Фройденталер печели със своя роман „История с призраци“ Европейската награда за литература. Това е ново признание за писателката, която е отличена с Наградата за литература на град Бремен и с приза за най-добър роман на Фестивала на дебютните романи в Шамбери, Франция (2018) за „Кралицата мълчи“.

Завършилата германистика и философия във Виенския университет, авторка привлича читателския поглед с оригинален художествен почерк. В него словото е сякаш част от фрагментарно сглобяващ се пъзел, въздействащ като витраж, изплувал от сюжетната фабула. В „Кралицата мълчи“ основният протагонист – Фани, носи житейския товар на цяло едно поколение, без да губи собствената си идентичност. Формално интригата се фокусира върху молбата на внучка - баба ѝ да опише преживяното през годините. Битието на възрастната жена – детство, младост, зрялост, старост, обаче е проследено с отстранения, но и съпричастен поглед на творец, за когото детайлът (материализиран, изстрадан, съхранен в гънките на паметта) крие сърцевината, красотата и непреходността на човешката история, на самото съществуване и техния смисъл. Образите, събитията, обсебили съзнанието на „кралицата“, „акостират“ у всеки, който открива света на нейните „късове“ живот.

Повествованието в „Кралицата мълчи“ е "накъсано" от спомени, ретроспекции и настояща реалност. За главната героиня всичко е като някакъв полусън, това усеща читателят. Всеки детайл преминава през погледа на Фани, смесвайки действителност и субективно усещане, т.е. амалгама, която "засмуква" докосналите се до историята. Самият стил на романа смесва минало и настояще във време, пространство, ежедневие и историчност. Това е разказ за съдбата на една жена на границата между будния сън и унесеното минаващо през годините битие. Тук има и разказ, и мълчание, и образен детайл и смътна истинска визуална символика. Тънката граница между полусъня и дрямката насища, уплътнява битовото ежедневие. Сякаш няма емоция, а едно плавно примирение с хода на живота, който прелива от картина в картина. Един живот изнизал се сред превратностите на различни времена и човешки отношения. Едва пред лицето на смъртта, героинята започва да диша свободно, наслоеният "задух" отпада, а с него като че и цялата тежест на Битието.

Странен постмодерен роман за това как от раждането до нашата смърт сме моделирани от мястото, хората, времето. В тях протича спиралата на всеки един живот с всички негативи и позитиви. А може би това ни прави уязвими, но и неповторими?...

 

Автор: Ориета Антова
27.03.2021 г. 14:10
Посетено: 204
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/32502-kasove-zhivot-v-spomeni