Поезия и проза на границата между живота и смъртта

Филмът „Петя на моята Петя“ грабва аудиторията със своята динамична интрига – младежката съпротива срещу системата и статуквото, унифицирането, липсата на творчески подход и хуманна съпричастност. Емоционалната сюжетна структура (сценарий: Нели Димитрова, Валентина Ангелова) - на предела между живота и смъртта младо момиче се среща с идола си - поетесата Петя Дубарова, от която научава ценни уроци, навлиза надълбоко в темата за индивидуалността и сблъсъка на подрастващите с реалностите на нашето съвремие. Това е пресъздадено чрез автентични образи, в които се въплътява прекрасен “стикован“ актьорски екип - Александра Костова, Ясен Атанасов (и двамата неподправено артистично слели се с персонажите си), Алиса Атанасова (загадъчно изплъзваща се в превъплъщението си), Алена Вергова, Юлиан Вергов, Албена Павлова, Васил Банов, Моню Монев, Орлин Павлов (всеки с открояващ се визуално-смислов акцент).

Филмът впечатлява и чрез  умелото боравене с миналото и настоящето, като  лиричната художествена тоналност е закодирана в поетичните „препратки“, а „прозата“ е в реалността, със съответните умело подбрани цветове, сенки, полусенки. Главната героиня е идеалистичен бунтар, който не се вписва в калъпа на системата, защото всяко време крие своите диктатори, предатели и романтични „революционери“. Великолепната операторска работа, режисьорският подход на Александър Косев също допринасят за високия емоционален градус на творбата, която, без да е сантиментална, буди спонтанна емпатия. В нея има български контекст, персонажи, преживявания, атмосфера, но и същевременно много общочовешко звучене (в универсалността на внушенията за семейството, за приятелството, за връзката родител-дете, ученик-учител, за таланта и ограничеността, за грешното и вярното, за примирението и съпротивата, за въображението и реалността… ).

На екрана се визуализира духът на Петя Дубарова: пряко – чрез кинематографичния персонаж и възкресените нейни стихове, и опосредствено чрез динамиката на събитията – личната драма, обществения конфликт, междуличностните сблъсъци; чрез позицията на главната героиня и нейните опоненти; чрез метафизичната среща на сродни души. Филмът едновременно образова (среща младото поколение с вдъхновяващия свят от стиховете на поетесата, останала завинаги на 17 години) и художествено преосмисля съвременността с нейните предизвикателства и проблеми (личностни, социални, етични). За зрителите в по-зряла възраст киноразказът дръзко напомня за смелостта да живееш извън зоната на конформизма, за повтарящите се битки, където изборите определят облика на света, в който живеем.

__________

„Петя на моята Петя“
България, 2020, 90′, цветен, игрален

Режисьор - Александър Косев
Сценарий - Нели Димитрова, Валентина Ангелова
Оператор - Иван Вацов
Музика - Георги Стрезов

В главните роли: Александра Костова, Алиса Атанасова, Алена Вергова, Юлиан Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов, Моню Монев, Орлин Павлов и др.

Продуцент - Николай Урумов
Продукция - BOF Pictures LTD