Моцарт среща таланти в София

Прави са музикантите да нямат афинитет към изпълненията онлайн. Колкото и добра алтернатива да е този “резервен вариант” за смутното време, в което на всички тях им се налага да творят, дъхът на публиката и нейните реакции - без значение дали на една трета, наполовина или препълнената зала, е факторът, който определя истинския успех на всеки концерт. Особено когато става дума за проникновен интерпретатор, за диригент, който умее да вдъхновява и за състав, чиято класа респектира. Такава среща с публиката винаги се превръща в запомнящо се събитие, каквото поднесоха в Зала “България” брилянтният руски пианист Сергей Редкин, великолепният главен гост-диригент на Софийската филхармония Саша Гьотцел и отличните ни първи филхармоници.

Срещата на таланти подари на София една възторжена, мъдра и безкрайно интересна интерпретация на Концерта за пиано и оркестър № 17 в сол мажор, KV 453, известен и като “Скорецът”. Казват, Амадеус получил вдъхновение след неговото написване от представител на пернатите певци, когато в магазин за пойни птици скорец повторил след него, но с комичен привкус мелодията от финала на творбата, която той тананикал. Композиторът начаса купил хвъркатия свирчо, за което съществуват доказателства в личния му архив.

Това се случва по време на т. нар. “виенски период” на Моцарт (1781-1786), особено продуктивен по отношение на клавирните му концерти. Сол-мажорният №17 и до днес е обект на несекващи тълкувания за сложността на отделните му части в композиционно отношение. Неоспорим е единствено фактът, че творбата изисква комплексни и трудно съчетаеми качества и огромно майсторство от изпълнителя на соловата партия.

Възпитаникът на Държавната музикална академия “Николай Римски-Корсаков” в Санкт-Петербург Сергей Редкин, концертирал с огромен успех по цял свят, и по време на поредната си среща със софийската публика впечатли със завидно техническо съвършенство. Но наред с това той разкри и особено необходимите при интерпретация на подобна моцартова творба изящество, стил и една по-особена чувствителност и елегантност. Без да е сред фаворизираните от публиката творби на Моцарт, концертът грабва с лекотата на своята мелодичност и с богатството на емоциите в отделните му части, с плавните си преходи и виртуозни пасажи, които Редкин поднесе с безукорна точност и завладяващо чувство. Оркестърът, умело направляван от добре познатия у нас Маестро Гьотцел, по превъзходен начин допълни цялостната музикална картина, внасяйки много настроение и богатство от щрихи към пъстрата откъм настроения солистична партия.

Финалът на творбата разкри още от големия талант на Сергей Редкин, особено с последвалите два биса, с които той отговори на настоятелно аплодиралата го публика. Етюдът от Шопен и особено “Островът на радостта” от Дебюси затвърдиха в много по-голяма степен представата ни за възможностите на един голям музикант, за който сме щастливи, че поради чисто житейски обстоятелства избра София за свой нов дом.