Виртуозът Максим Венгеров разтърсва с Шостакович

Изненада след концерта - подарък от млада почитателка.

Виртуозите не репетират и ако го правят, това едва ли се случва на сцената. Там по правило те музицират, вдъхновено и всеотдайно, без значение дали случващото се е по време на репетиция или на “официален” спектакъл. Притаилата дъх многобройна публика, за която единствената възможност да се срещне с виртуозния руски цигулар Максим Венгеров при поредното му гостуване у нас се оказа именно отворената репетиция за концерта със Софийската филхармония, по никакъв начин не почувства, че това, което видя и чу е просто “подгряването” преди същинската част тази вечер. Запълнената в рамките на позволеното зала присъства на музициране от най-висока проба. Първокласният гост, вече няколко десетилетия припознаван като световен музикант от най-голяма величина, разкри най-доброто от себе си в Концерта за цигулка и оркестър № 1 от Дмитрий Шостакович. Изпод пръстите на прочутия цигулар творбата прозвуча изящно както в тихите и меланхолични, така и в най-драматичните си пасажи.

Концертът е писан в изключително сложен за Шостакович житейски и творчески момент, през 1947-1948, когато под давление на могъщия Първи на Съветския съюз Йосиф Сталин, Политбюро със специално Постановление громи най-талантливите композитори, сред които са Прокофиев, Хачатурян, Мясковски. На Дмитрий Шостакович е отредено първото място в този срамен не само от днешна гледна точка списък. Което не го отказва да довърши започнатата творба. “Вечерите, когато завършваха позорните, гнусни обсъждания, се връщах у дома и пишех третата част на Цигулковия концерт...”, изповядва години по-късно неговият автор. Всичко това няма как да не намери отражение в цялостното усещане за грандиозност, тъга и безнадеждност, които лъхат от произведението. То определено е сред най-изстраданите от Шостакович. Писан по време на низвергване, преследвания и уволнения на неговия автор, концертът отлежава седем години преди за първи път да прозвучи в днешния Санкт Петербург, изпълнен от Давид Ойстрах и Ленинградската филхармония начело с Евгений Мравински.

С не по-малка проникновеност и дълбочина от първия изпълнител е подходил към това произведение и Максим Венгеров. В неговата интерпретация звуците прерастват в картини, а емоциите бликат буквално от всеки тон.

Трябва да се отбележи, че първите ни филхармоници дадоха най-доброто от себе си, за да разкрият в пълнота красотата на тази драматична творба и особено великолепието на изключително сложната солова цигулкова партия, която на моменти буквално разтърсва до сълзи. Венгеров поднесе с неописуемо майсторство отделните части в пълен синхрон с оркестъра, който сякаш се бе слял със солиста.

Маестро Найден Тодоров заслужава най-големи адмирации за великолепието, което се лееше от сцената през 39-те минути на четиричастната творба, за брилянтните тихи пасажи и за изключителните преходи. За всичко!

Завръщането на Максим Венгеров в София след няколкогодишното му отсъствие от нашите сцени вече се превръща в поредното запомнящо се гостуване на голяма, ярка звезда от музикалния небосклон, която отново е у нас за огромна радост на публиката.