"Силуети", Бетовен и...

С този четвърти, последен концерт на Камерен ансамбъл "Силуети"от техния цикъл „Бетовен на 250 години” трябваше да се отпразнува самият му рожден ден - 16 декември. Но и на 30 януари, отново в красивата зала на „Сити Марк Арт Център”, младите музиканти направиха празник – на Бетовен, на рафинирания свят на камерната музика, на изисканото, одухотворено камерно музициране.

В исторически хронологично подредената програма центърът бе прочутото „Geistertrio” на Бетовен, обрамчено от две великолепни клавирни триа, създадени преди и след Бетовеново време – от късния Хайдн и младия Брамс. В тази градация „Силуетите” показаха отново своето ясно разбиране за стилистиката на всеки автор и епоха, с точен усет не само за фразировка и тип емоционалност, но и с намереното специфично, много различно по характер звукоизвличане. И с познатата ни сценично изявена тяхна артистичност в широк диапазон - от почти „закачлив” виталитет до дълбоко интровертно изживяна трагика.

От 45-те Хайднови триа бе избрано второто от последните три от 1797, вероятно писани по време на Лондонския престой на Хайдн, известни като „Bartolozzi Trios”. Посветени на талантливата пианистка Тереза Бартолоци, те са били инспирирани от нейната експресивна емоционалност и пианистична виртуозност. И точно такова бе и изпълнението на Лилия Жекова на клавирната партия, във великолепен синхрон с искрящата звучност на цигулката и челото - Калина Митева и Габриела Калоянова. А в по-необичайната за Хайдн полифонична втора част, подобна на пасакалия, трите постигнаха сякаш почти Бахов органов звук.  

Със съвсем друг маниер бе поднесено Бетовеновото първо от двете триа опус 70 – с цялата мощна енергия, инструментална изявеност и ярка контрастност в динамика и щрихи, типични за зрелия Бетовен. И в удивителен контраст с крайните части бе постигнатото с приглушено, деликатно sotto voce в двата струнни инструмента в средната част почти сценично внушение за онази мистична, „призрачна” атмосфера, дала и прякора „Geister (Ghost) Trio”. (По това време Бетовен е замислял опера „Макбет”, в съзнанието му са витаели Шекспировите образи, може би дори и самата първа сцена от „Хамлет”).

И накрая, една изненадваща „световна премиера” – Триото на Брамс за цигулка, пиано и валдхорна, в собствена преработка за кларинет и великолепно изпълнение на Кристиян Калоянов. (И този вариант на инструментална сплав звучи сякаш още по-органично в образната тъкан на произведението.)

В градежа на мащабната творба с многопланова драматургия талантливите музиканти намериха точно съответствие между променливата емоционална изразност и инструменталния изказ в отделните части – с типично романтична развълнуваност в началното Andante, с гъвкаво преплитащи се релефни линии - реплики между инструментите в Скерцото, с жив устремен порив във Финала. И с особено силно въздействие в ламентозната трета част (Брамс създава триото през 1865 в памет на майка си, в същата година започва да пише и „Немски реквием”). Със стаено вътрешно преживяване и приглушен звук или със спонтанно бликващо чувство тримата музиканти се движеха между градации и спадове споени в единно, завладяващо залата преживяване.

И струва ми се, че към всички познати великолепни ансамблови качества на „Силуети”, новото е показаното тази вечер умение за постигане на филигранни тихи звучности с дълбока съдържателност и силно внушение в бавните вглъбени части.