Хуан Диего Флорес - Победителят

Хуан Диего Флорес - Победителят. Фотограф: Василка Балевска/Софийска филхармония

Съвсем навреме и директно с две арии от непознати за широката публика заглавия от Росини - оперите “Синьор Брускино” и "Камъкът на раздора", започна първото в България гостуване на прочутия тенор Хуан Диего Флорес. Славата на родения в Перу изпълнител отдавна обикаля земното кълбо, но - за наше щастие, макар и парадоксално, именно коронавирусното време го доведе и у нас.

Подредбата на произведенията, включени в рецитала на Флорес подсказа намеренията му да представи пред софийската публика най-доброто от репертоара си. Прочут като великолепен интерпретатор на Доницети, а и вероятно като контрапункт на началото той предложи две твърде популярни арии на великия италианец из оперите му “Любовен еликсир” и “Лучия ди Ламермур”. Първата, “Una furtiva lagrima”, не от вчера звучи в съзнанието на меломаните в неповторимата и незабравима версия на Лучано Павароти. Флорес я поднесе с характерния си финес, изтънчена завършеност на фразата и изцяло в свой стил, с което не само познавачите в Зала 1 на НДК вече бяха "на негова страна”.

Почти без отдих, с по някоя увертюра за преход, световният тенор премина и през две знакови за любителите на оперетата заглавия на Лехар - “В страната на усмивките” и “Джудита”. Във втората ария желанието му да пее почти със собствен глас, с едва осезаемо, като че ли по-скоро поддържащо озвучаване в известната със своята неакустичност зала доведе на моменти до “потъване” на красивата му звучност във фортисимите на оркестъра. Вероятно това е единствената по-съществена забележка, която би могла да се отправи към иначе безукорния американски диригент Кристофър Франклин, който умело и ненатрапчиво ръководеше Софийската филхармония по време на целия рецитал. Неслучайно портфолиото на госта включва зашеметяващ списък с гостувания на десетки сцени и с най-престижни състави по целия свят. Оркестърът защити високото си ниво от последните няколко сезона и като ансамбъл, и като солистични включвания на отделни инструменталисти.

Последвалата “френска” част от програмата предложи за начало филигранна ария от операта “Кралят на Ис” от Лало, изпълнена с впечатляващо майсторство от Флорес. След края ѝ, съпроводен с нарастващи като продължителност и сила аплаузи, ценителите затаиха дъх. Предстоеше знаменитата ария “Pourquoi me reveiller” от трето действие на “Вертер” от Масне. И тук Флорес не разочарова - той бе изключително убедителен в интерпретацията си, подсилена от завладяваща чувственост и страст. Пианисимите му пораждаха възторзи, достойни за класата на изпълнител от неговия ранг. Същото се случи и след третата ария на френски автор, Гуно - от второ действие на “Ромео и Жулиета”. Същата изисканост и перфектна звучност.

Официалният финал на вечерта, след интермецо от “Манон Леско”, бе от обожавано заглавие на Пучини, прочутата ария “Che gelida manina” от “Бохеми”. Живото изпълнение на Флорес потвърди и дори надхвърли всичко хубаво, което сме мислели за него, наблюдавайки онлайн представления с участието му.

Перуанецът затвърди славата си на щедър артист и личност и в бисовете, започнали 90 минути след началото на концерта. С евъргрийна “Бесаме Мучо”, акомпанирайки си на китара, той поздрави всички хубави момичета в залата и своята приятелка, с която неведнъж е делил сцена - великолепното ни сопрано Дарина Такова. След още два испански хита, “Кукурукуку Палома” и “Гранада”, помощното столче и допълнителния микрофон за китарата бяха прибрани, но публиката по никакъв начин не желаеше да се разделя със своя нов любимец. При това следва да се отбележи сдържаният му флирт със зрителите - роза между зъбите, която в един момент полетя към тях. Преди това същата роза измести за секунди диригентската палка в ръцете на маестро Франклин.

Така в силно приповдигнато настроение от двете страни на сцената се стигна до истинския финал, лакмусовата за всеки добър тенор ария на Калаф “Nesun dorma” от “Турандот” на Пучини. Тук Флорес се раздаде напълно, за радост на многобройната в рамките на позволеното публика. “Винчеро” (ще победя), пееше с очакваната дължина и красота Флорес, но всъщност той вече бе победил. Поредният голям световен артист, грабнал сърцата на българите, които в буквалния смисъл стоплиха неговото в хладната за този сезон зала.

След това гостуване, последвало края на една почти катастрофална за всички изкуства година, кой би се наел да твърди, че звезди като Хуан Диего Флорес са твърде високи за мащаба на малка България? А и с участието на Диана Дамрау и Никола Тесте на откриването на този труден и изпълнен с неизвестности сезон 2020/2021 Маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония продължават да доказват, че всяка мечта е постижима и реална, стига достатъчно силно да живее в теб.