„Пинокио“ или магията на изображението

Филмът „Пинокио“ е истинско пиршество  за сетивата. Всеки детайл в него е на точното място, а изображението, така е „конструирано“, че зрителят сякаш става част от картината. Тоест, невидим свидетел на случващото се пред очите му. Магията е пълна. Натуралистично-приказната обстановка сякаш поглъща физически и емоционално публиката. Почитателите, които смятат, че адаптацията по художествено произведение буквално трябва да пресъздаде азбучното съдържание на творбата може би няма да са напълно доволни. Но тези, които подкрепят експериментирането и отчетат, че киното е отделно изкуство ще са доволни. Защото „Пинокио“ в интерпретацията на Матио Гароне предлага вълнуващо кинопроизведение и то с висока класа на съпреживяване.

Историята за дървената кукла, която се превръща в момче е разказана увлекателно и затрогващо с доза премерен, леко саркастично оцветен хумор. Сурово реалистичните изпитания на героя насищат екрана с неподправена енергия, разпалвайки скритата във всеки човек приключенска искра. Внушенията, поуките не са дидактични, а са смислово и визуално обосновани. Персонажите са толкова автентични, сякаш са част от реално протичаща история – тук и сега, в конкретни пространствено-времеви отрязъци.

Чрез впечатляващото партньорство на великолепния Роберто Бенини (Джепето) и прекрасния  Федерико Иелапи (Пинокио), както и между тях и съпътстващите ги герои, се поставят вечни човешки въпроси за бедност и богатство; любов и приятелство; лукавство и чистосърдечност; лъжа и истина; неподчинение и дързост, материя и дух. Самото изображение не е статично, а омайващо пулсира от живот, от действена енергия. Камерата улавя, както безбрежния простор на природата, така и детайла във физиката (чрез уголемяващия се нос, изразителния поглед, характерния жест…), в материята (чрез дървото, бита…).

В „Пинокио“ драматизмът е във визията, в действието, в „позиционирането“ на тяло в пространството спрямо обстановката. Няма психологически преходи, а емоция в самия образ, съотнесен към обкръжаващата го реалност, в която дори приказното, фантастичното създава илюзия за достоверност. Някак неусетно адаптацията поражда и смях, и сълзи, и наслада, и размисъл, и забавление, и философия.

____________

"Пинокио"

Италия, Франция, Великобритания (2019 г.)

Режисьор:  Матео Гароне
Сценаристи: Матео Гароне, Масимо Чечерини

Актьори: Роко Папалео, Роберто Бенини (Джепето), Федерико Йелапи (Пинокио), Масимо Чечерини, Джиджи Пройети

По книгата на Карло Колоди

2020 г. - Петнадесет номинации „Давид ди Донатело“ в т.ч. за най-добър филм, режисура, адаптиран сценарий, кинематография, костюми, музика, грим, монтаж, актьор в поддържаща роля (Роберто Бенини), актриса в поддържаща роля (Алида Калабрия) и др.