За да намери всеки брод, първо трябва да се загуби

Немският драматург Танкред Дорст създава „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ по мотиви от новела на Мигел де Унамуно. Красивата Юлия получава писмо, в което й се предлага брак. Независимата млада жена е силно възмутена от тази арогантност, но и смутена от проявената дързост. Романтичната перспектива обаче се оказва едно непредвидимо житейско изпитание с нараняващи последици.

„Фернандо Крап ми е написал това писмо“ е пиеса за Жената/Мъжа и вечната битка между тях; за самолюбието като израз на надмощие и необходимостта от близост, топлота, съпричастност, отдаденост; за потребността от Другия и илюзията за Самодостатъчност.

Иронично-романтична тоналност на режисьорската интерпретация на Иван Урумов превръща тези теми в емоционално-рационално изживяване за публиката. В него реалистично-гротесковата интрига се разгръща в динамична дисекция на човешката душа. Истина-Илюзия-Мечта е оста, по която се устремява сценичното действие, за да изкристализира в сферата на остър конфликт и семейна война. Пълноценни човешки отношения са иронично „обиграни“ в сагата за Самочувствието-Доверието-Ревността. В нея Любовта е заложникът на човешката природа. А тя е представена в образите. Това е  енигматичният милионер Фернандо (в изпълнението на Иван Радоев – смразяващо със студения си чар ), който, оплетен в мрежата на  емоционалната  си дистанцираност, наранява и любимата жена, и себе си. Неговата съпруга Юлия (обещаващ дебют за пленителната Ели Колева) e чувственият антипод на всяка рационално-логична „нормалност“ в оформящия се триъгълник. Приятелят-прелъстител, виновно-невинен, невротичния граф Хуан Бордавела (в ексцентричната, комична „визуализация“ на Стоян Младенов) e катализаторът на разиграващата се драма. „Кръгът“ се затваря от „диригента“ на „целия спектакъл“ – бащата на Юлия (Любен Чаталов в поредно запомнящо се превъплъщение). Именно той разказва, анализира и някак приземява историята. История с загадки, тайни и трагичен финал - любовта ще възтържествува единствено в смъртта.

Пиесата и самият спектакъл привидно игриво, на реално болезнено дълбаят в душите на своите персонажи, а и в тези на публиката. Оплетени в лабиринта от догадки, те търсят изход. Колкото по-навътре стигат, толкова повече се оплитат от предположения без спасителна посока. А може би просто, за да намери брод, всеки първо трябва да се загуби…

______________

„Фернандо Крап ми е написал това писмо“ от Танкред Дорст

Режисура: Иван Урумов
Сценография: Мария Диманова
Музика: Добрин Векилов-Дони
Превод: Венцеслав Кисьов

Участват: Иван Радоев, Ели Колева, Стоян Младенов, Любен Чаталов

Премиера в Театър 199 „Валентин Стойчев“ - 29 септември 2020