Отзиви

Спомен за творчеството на Менцел

Думи за филма "Обслужвал съм английския крал"

Спомен за творчеството на Менцел

 

На 82-годишна възраст почина известният чешки режисьор Иржи Менцел.

„Строго охранявани влакове“ и „Обслужвал съм английския крал“ легитимират Бохумил Храбал като значим писател, но още по-голяма популярност придобива след екранизациите по тях, направени от режисьора Иржи Менцел, съответно през 1966 и 2007 г.

 „Обслужвал съм английския крал”, определен от самия писател като разкази в разказите, е според редакторката на българското издание от 2012 г.  Анжела Пенчева - „тенис мач в 5 сета”, невероятна магия, „игра на цветни стъкълца”, чиято „разлята композиция“ се извайва „в нещо цялостно и красиво, завършено като мозайка”. Книгата, популярна във Франция, Англия, Германия… може да се определи и като: „океан от събития“ с невероятна атмосфера (делнично поетична) или „море, което се влива в река“. Те „проговарят“, за да стане невероятното реалност. Реалност, в която  ужасното  се преобразява в прекрасно, потокът на съзнанието рисува сюжети подвластни на историческия кръговрат, а  моралът и съдбата изплитат човешкото битие, в чиято мрежа се улавят героите на „новото време“. Романът претворява живота в литература. Смешното и трагичното, парадоксалното и нормалното, пародийното и лиричното… се конфронтират в различни времеви пояси, понесени от водовъртежа на действието. А то е или ускорено праволинейно, целенасочено в по-голямата си част, или съзерцателно укротено в отделни фриволни акценти. Проследявайки съдбата на младеж от 20-те до 50-те год. на 20-ти век (продавач, сервитьор, оберкелнер, съпруг, строител, бедняк,  милионер),  Храбъл, пишейки човешки нечовешки, легитимира публично своето усещане за света, в който живее, за проблемите, които го вълнуват, за мястото на малкия-голям индивид в калейдоскопа от промени (смяна на обществени строеве) и катаклизми (война и социални репресии). Трагикомедията на Битието в „Обслужвал съм английския крал”, придобива ту образа на неукротима вакханка  - животът, като удоволствие (обсипаното с цветя тяло, разстланите по пода банкноти, пирът по време на визитата на абисинския крал, вярата, че „човек не е голям заради ръста си, важно е да се чувстваш голям“, арогантно ситуирана в откровението: „за първи път спокойно се оглеждах наоколо и в собствените си очи престанах да бъда някакво си келнерче..., а вече Хер Дити“...), ту лика на мъдреца, изстрадал апокалипсиса на „интересното“ време, в което трябва да оцелее („красивите очи на уплашено животно“ при раздялата“, „най-човешкото отношение на човек към човека е тишината“…, “истински и световен човек е този, който умее да премине в анонимност, който успява да се освободи от фалшивия си аз…“). Така на читателя не е спестено нищо от трънливия  път на героя на Бохумил Храбъл, път от незлоблив тарикат до помъдрял възрастен. Път от естетиката на гротесковото до етиката на философски обагрената хуманност, подсладена с пиперлив чешки хумор.

Кинематографичен еквивалент на поетичната абсурдност на „Обслужвал съм английския крал”, Иржи Менцел пресъздава в своя едноименен филм от 2007 г., творба, чакала своята реализация повече от 30 години. Режисьорът споделя в книгата „Капризни години“: „Благодарение на Реноар разбрах, че най-ценното в един филм е това, което кара зрителя не само да наблюдава, а да преживява“.

Неговата адаптация на романа по визуално-образен път осъществява търсения ефект на единение между „това, което се разиграва в мислите, сърцата на героите от екрана“ с провокираните у публиката изживявания, осъществено на подсъзнателно ниво. Парадоксалността, логиката, Вселената са лаконично „изведени“ чрез емоцията на смеха, нагарчащо искрен, чрез примитивизма на делника, чрез дръзката телесност, чрез еротичната безцеремонност, чрез панорамната или детайлизирана „картинност“ на бит, персонаж, природа. На моменти, като че всичко е преекспонирано, но въпреки това оставаш пред екрана, с ясното нетърпение да видиш…, „а после“? Защото Менцел майсторски сглобява „елементите“ на филма. Кадрите  са „конструирани“ така, че създават усещане за автентичност. Тя се открива и в интериора и и в екстериора. При „слепянето“ на отделните разкази от адаптираната книга – образите и случките  са усукани като връв, а  отделните истории са нанизани като гердан в единен  сюжет, според точното откровение на самия Менцел, останал верен на повествователната стихия на „потока на съзнанието“. Положителните герои и откровените негодници „изпълват“ шеметното напрегнато действие. Намерен е и идеалният изпълнител за ролята на главния протагонист – Иван Бърнев (Ян). Чаровно стресирано-агресивният „малък-голям човек“ е  едно от най-сполучливите му екранни превъплъщения. Операторската работа (оператор Яромил Шофър) пък улавя всеки „завой“ на емоционално-идейната амалгама на фабулното развитие, с точната прецизност на оптическа лупа. Всичко това превръща филма „Обслужвал съм английския крал“ в творба, пренесла художествено-автентично на големия екран духа на своя класически първообраз.  

 

Автор: Ориета Антова
08.09.2020 г. 11:44
Посетено: 354
Етикети: филм, книга, отзиви, in memoriam, Иржи Менцел, „Обслужвал съм английския крал
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/31639-spomen-za-tvorchestvoto-na-mentsel