„От мястото на събитието“ - една книга с множество измерения

„От мястото на събитието“ е най-новата книга на Славимир Генчев - писател с богата биография. Бил е уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица, благодарение на което в дълбочина е запознат с биографията, жизнения път и творчеството на Димчо Дебелянов. Слави Генчев е и автор на голям брой книги с поезия, проза, драми, публицистика. Член е на Съюза на българските писатели, бардов изпълнител, активен участник в проявите, свързани с отбелязването на 100-годишнината от Ньойския договор (2019), участник във форуми и конференции, посветени на важни годишнини от българската литература и история. Само човек с такава биография и такъв талант може да напише такава книга.

Жанрово, книгата е публицистично-есеистична, разделена в четири глави: „Бъдещето на миналото“, „На фона на графоманията“, „Моите факултети“ и „Пряко предаване“. В нея са поместени авторски публикувани и непубликувани репортажи, критики, есета за премиери, книги, събития, личности.

Книгата не е просто сборник със суховати статии. Даже си мислех докато я четях, че е сборник от разкази, в които главните герои са Димчо Дебелянов, Стилиян Чилингиров, Пенчо Славейков, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Георги Марков, Христо Черняев, Иван Лазаров, Димитър Шишманов, Стефан Стамболов и др. Героите на Слави са истински. За някои знаем повече, за други по-малко. И тъкмо затова книгата е ценна. Тя ни дава информация и за онези моменти от живота на тези велики българи, които ние с лека ръка сме подминали, мислейки, че не са важни.

За себе си мога да кажа, че за скулптора Иван Лазаров, който е автор на надгробния паметник на Димчо Дебелянов (1934) в Копривщица, почти нищо не знаех. Но когато прочетох някои неща за този велик човек извън биографията му на скулптор, си помислих, че за него може да се напише роман, да се направи документален филм, да се създаде драма. Проф. Иван Лазаров освен от изкуство се е интересувал и от закономерностите на природата, част от която са мравките, „които го привличали и учудвали със своята сложна социална организация и поведение“(169). Наблюденията си професорът изложил в книга с кратки разкази, написани до сина му Стефан. Книгата била преиздадена през 2001 г., половин век след неговата смърт през 1952 г. Колко хора знаят за нея!? Сигурно се броят на пръсти. Но ето че дойде времето някой да напише за професора и неговата книга, която, сигурна съм, много хора биха искали да прочетат.

В книгата си Слави Генчев ни поднася огромна информация за „последния възрожденец на България“, Стилиян Чилингиров – учен, писател, преводач, общественик, драматург, публицист, автор на над 1 500 статии и 1 200 сказки. Той е и патриот, голям критик на Ньойския договор (1919) и голям приятел-защитник на българите от Западните покрайнини. На този велик човек, умишлено премълчаван от комунистическите власти след 9 септември 1944 г., на когото някои от книгите му са били изземвани и заклеймявани като „вражеска“ и „фашистка“ литература и в момента не му се отдава заслуженото признание. Ако другите народи в наше съседство имаха такъв титан на словото и духа, със сигурност щяха да му издигнат паметник приживе. На Стилиян Чилингиров авторът отделя почти 50 страници в своята книга. И разнищва къде и по какъв повод е произлязъл крилатият му цитат за „Ньойската граница“. При едно от посещенията си на границата при Стрезимировци, придружаван от своя приятел, учителя Анани Вълкадинов, който е от едноименното село, потресен от видяното от другата страна на границата, зад която е стоял бащата на Вълкадинов, Чилингиров написва потресаващите слова: „И вие, които искате да знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тука…(41).“

Авторът се спира и върху творчеството и гибелта на великия поет Димчо Дебелянов. Запомнящо се е стихотворението „Разчистване на Дебеляновия двор“ в последната стихосбирка на Слави Генчев „Истински крила“(2019), в което казва:

„Но не скърбете за старите вишни –
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.“

Митът, че Димчо Дебелянов е заминал като доброволец на фронта, за да участва в Първата световна война, авторът развенчава чрез няколко свои публикации по темата. Поместени са и рецензии и отзиви на други автори за Димчо Дебелянов, като Тихомир Геров, автор на книгата „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“, академичният сборник по повод 125-годишнината от рождението на поета, историята на паметника на Димчо Дебелянов в Копривщица.

В книгата намираме ценна информация за книгите на Райна Каблешкова „Копривщенските родове в Пловдив“ и „Родова памет“. Авторката е потомка на славен копривщенски род с голям принос за развитието на Пловдив през годините.

През 2015 г. по покана на Българския културно-информационен център в Скопие е организирана вечер, посветена на Деня на българската писменост и култура „Копривщица – просветен център през Възраждането“. Сред гостите от Копривщица е и Слави Генчев. Благодарение на статията, която по този повод пише авторът и която сега е поместена в книгата, научаваме, че между Копривщица и Македония в миналото е имало силна връзка, както и че „от съдбата на Македония се интересувал Тодор Каблешков, най-светлата личност, която дава началото на Априлското въстание в Копривщица“ (200). Неговата сестра Нона Каблешкова е първата учителка в Битоля и Кукуш преди Освобождението на България.

В книгата можем да прочетем рецензии за книги за горяните на Радостина Георгиева, за романа „Принцът на вълшебните сънища“ на Асен Асенов и за излезлия през 2020 г. сборник „Бягство от ГДР през желязната завеса на България“, както и за други интересни книги.

Не само за видни българи пише Слави Генчев в своята книга. Той пише и за книгата и документалния филм „Серенгети не трябва да загине“, за баща и син Бернхард и Михаел Гжимек, защитници на дивата природа в Африка, погребани в Танзания. Тук присъства и темата за генетиката в романа „Белите одежди“ на Владимир Дудинцев, романа на грузинския писател Чабуа Амереджиби „Дата Туташхия“, разглеждащ борбата на един въоръжен самотник (абраг) срещу руския царизъм, размишлява върху посланията на великия режисьор Акира Куросава.

Като широко скроен човек, Слави Генчев пише рецензии за изследвания и книги на български автори, родени извън България. Сред тях са доц. Татяна Яруллина, волжка българка, родена в Казан (днешен Татарстан), и моя милост. Цитира казаното от писателя и преводача Румен Стоянов на премиерата на неговата книга „Динозавърски времена“: „Българският език притежава повече от 5 млн. словоформи, девет глаголни времена, преизказано наклонение и редица други ценни особености, които дават възможност на преводача от който и да е език да постигне словесен изказ, който понякога надхвърля качествено самия оригинал“ (284). Пожелавам на книгата успех и да стигне до колкото се може повече читатели, защото всяка една страница от нея предлага огромна информация не само за българската литература и култура, а и за много други хора от планетата земя, които са оказали силно влияние върху творческия талант на Слави Генчев.

___________________

Славимир Генчев. „От мястото на събитието“, изд. „Мултипринт“, София, 2020 г., стр. 303