Паметник на влюбените

Едва ли има по-неподходящ момент да откриваш паметник на влюбените, биха казали мнозина. Епидемия, пандемия, извънредно положение, карантина, страх, неизвестно бъдеще…

Но... кое е това, което в тези тревожни, пълни с неизвестност дни ще ни успокои, ще ни помогне да приемем съдбата без страх, без паника, без излишен риск, спокойно и отговорно?

Кое е това?! Кое, ако не Любовта?! …

В този смисъл откриването на „Паметник на влюбените“ (за съжаление виртуален) е най-подходящото събитие.

Още повече, че събитието е виртуално и е невъзможно човек да зарази или да се зарази с  друго, освен с Любов.

Затова смятам, че думите на Мирослава Иванова, с които тя ни представя паметника са най-подходящи:

„Разбираме, че сме в София по надписа КУР и по това, че чешмата не работи. Мястото е площадчето зад паметника на Патриарх Евтимий. Скулптурните фигури обаче създават илюзията за някоя от онези европейски столици, които посещаваме, за да се докоснем до култура със стар дух и се насладим на градоустройство, което е учило естетика и я прилага във всеки детайл на средата. Участниците в композицията имат имена - Гергана и Сашко. А сцената помежду им е толкова идилична, може би защото ни връща в отминали времена, когато момчетата дърпаха опашките на момичетата. Което пък беше сигурен знак, че ги харесват. В някакъв смисъл ни връща във всяко детство или в детството на всеки.

Сашко и Гергана или т. нар. "Паметник на влюбените" е открит днес с новия виртуален проект на Спартак Дерменджиев. "Преди около 100 години, в парковете и градинките на тогавашна модерна София, се появяват чешми със скулптурни фигури или композиции. За съжаление много от тях "изчезнаха" през годините. Други бяха възстановени. Приемете този паметник като продължение на традицията". Това пише Спартак на страницата на събитието във Фейсбук.

Толкова се надявам тези фигури да оживеят. Това ще означава да застанат наистина над чешмата зад гърба на Патриарха, на мястото за срещи в София. Даже си представям как след 100 години ще сме изтъркали от пипане косата на Гергана. Заради суеверна надежда, че това ще ни донесе щастие в любовта или пък ще ни върне в детството. Но то е едно и също. Защото "любовта е детство"..., както е казал поетът. А скулпторът е потвърдил с много красив и красноречив жест.“