Отзиви

За книгата на Людмила Балабанова "Слънчогледова нива"

Отзиви в чужбина

За книгата на Людмила Балабанова "Слънчогледова нива"

 

За книгата на Людмила Балабанова "Слънчогледова нива", хайбун, Българо-английско издание, илюстрации: Ирина Каракехайова, ИК "Жанет 45", 2019 г.

 

Очертания на небесни обекти се разрастват в тази сбирка от двадесет и един хайбуна, представени на български и английски език, някои от които са публикувани тук за първи път. Книгата започва с много хубавата творба, „Разстояния”, размисъл за самотната орбита на човечеството около една незначителна звезда, с финално хайку „слънчогледова нива/ слънцето е пуснало корени/ в небето”. Други десет хайбуна също пускат нишки към слънцето, луната и звездите, превръщайки пространството и времето в доминираща тема. Балабанова е особено чувствителна към внушенията за безкрайността в крайните неща: счупен часовник, чиято „голяма стрелка напразно препуска“, „двама снежни човеци, които се целуват за първи път“ от години, „деца, които никога не порастват.“

В един от най-добрите хайбуни, „Старата снимка“, авторката често гледа снимка на своите родители, които я държат в прегръдките си. „Годините минават. Майка ми и баща ми от снимката стават по-млади от мен, после по-млади от дъщеря ми и сина ми.”

отмерва времето
между залеза и здрача...
кукувица

– Michele Root – Bernstein, Modern Haiku, Vol. 50.3, Autumn 2019

 

"Слънчогледова нива" е двуезично издание, включващо 21 български хайбуна от Людмила Балабанова с преводи на английски. Тя предоставя следното въведение: „Съвременният хайбун най-често се определя като комбинация от проза и хайку поезия. Прозата може да бъде написана в какъвто и да е стил (от притча до фентъзи, често с тенденция към стихотворение в проза), но трябва да отговаря на критериите на хайку естетиката. Това означава, най-общо, пределна изчистеност и простота, конкретна образност, пестеливост на изразните средства, избягване на абстракциите и излишните „украси” на речта. Всяка дума е натоварена с дълбоко значение и многословието е недопустимо. Интелектуалните размисли се избягват, както и директно споделените идеи. Подобно на хайку, прозата действа с внушения чрез образи и кратки истории без коментар, които обикновено съдържат скрита глобална метафора. Заглавието е много важно и често подкрепя метафората на творбата” (8). Тя демонстрира на практика това, в което ни убеждава, както виждаме още във въвеждащия хайбун, озаглавен „Разстояния”, който е размисъл върху „дълбокото звездно небе” и колко „малки и незначителни” сме ние, последван от стихотворение, дало заглавието: слънчогледова нива/ слънцето е пуснало/ корени в небето (11). Един от моите любими хайбуни е за една майка, която работи в шоколадова фабрика, но „няма достатъчно пари за сладкиши, а не е разрешено да взима за семейството си”. Следващото прозата хайку обръща смисъла и е хайку срещу изобилието: скалиста планина/ дори едно единствено дърво/ е гора (19). Честно казано, аз често не харесвам книги с хайбун, защото намирам прозата твърде предсказуема, а хайку стихотворението повторение на прозата. Обаче това е една прекрасна сбирка от емоционално наситени хайбуни.

Балабанова фиксира една сцена и определена рамка на очакване в прозата, последвана от обръщащо посоката, удивително, възнаграждаващо хайку. Нейните хайбуни постигат това, което постигат най-добрите хайку – при многократно препрочитане, те награждават читателя с непрекъснати открития!

– Randy Brooks, Frogpond, Vol. 42.3, 2019

 

Автор: Цвета Делчева
04.01.2020 г. 18:07
Посетено: 491
Етикети: хайбун, Людмила Балабанова, отзиви, ИК "Жанет 45", "Слънчогледова нива"
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/30714-za-knigata-na-lyudmila-balabanova-slanchogledova-niva