Етюди за темперирани читатели

„Предсказанията“ на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време, във всяко гнездо с определена дата откриваме субективното – вътрешното – време на тристишията. Те обаче сякаш се разполагат в разнопорядкови смислови нива. Един тип са тези, които се четат последователно, всяка стъпка следва от предишната. Друг тип са онези, при които средният ред играе ролята на особен среден термин, който принадлежи едновременно и на първия, и на третия ред.

Обособяват се две отделни смислови групи, които са поставени в напрежение и при което краят на едното двустишие започва да бележи началото на другото; следва съюзяването им, синтетичното им единство, на метаниво. Ако читателското проследяване на календарната наредба е отслабило фокуса си, рискува да остане в пропастта между спорещите смислови групи, изискващи внимателен читателски арбитраж и посредничество.

Добрата наредба на „Предсказанията“ е добра в провокацията да редува плавни преходи с парадоксални сблъсъци, с апел към читателя за производство на смислови мостове. Такова усилие си заслужава, защото вторично сглобените образи заиграват с цялата си пълнота и сила, без да предопределят краен резултат; без да губят, в неразлъчното и неслято единство, напрежението помежду си. Но точно това е залог за преценка, изскубната от предразсъдъчните начални отправни точки на читателя. Преценка, тепърва създаваща ориентири и указваща полета на интензивност около възможни нови вълнуващи прочити и възможности за пренамиране на конкретния читател като самия себе си вътре в текста.

________

Нели Лишковска, „Предсказания 2020“, изд. Ерго, 2019