Човешкото съществуване като оголен нерв

Реалистично-стилизиран декор. „Декадентска“ пиеса и „типажи“ (примадона, безволев писател, циничен доктор, носталгичен хипохондрик, безнадеждно влюбени…). Това е светът на спектакъла „Чайка“, чието начало ни въвлича в орбитата на метафоричната битова и духовна нищета, прозрение на/за „живия живот“. В него натуралистичното и изкуственото, алегоричното и видимото изпълват битието, отношенията, светогледа, жеста, гласа на „пионките“ в разиграващата се „комедия“ на душата и сетивата. Красивото езеро, обвито в мрачната пелена на притаената драма, е немият декор на двубоя между дух и материя, между чист порив и бездушно себелюбие, между замъгления разум на безнадеждната любов и нараняващия практицизъм на егоистичното его.

Режисьорската интерпретация на Чеховата „Чайка“ е радикално безпощадна – това е мрачна вселена, където красотата загива, още преди да разцъфти. Защото страстта е слабост, която унищожава. Творчеството е среща с вътрешните демони. Позата е маска - защита срещу безсилието, празнотата и съвестта. Всичко и всеки е ужасяващо обречен в отмиращото време. Но ужасяващият крах на илюзиите е и вик за помощ.

Така „старата история“ се оттласква към съвременността. Нуждата от любов, съпричастност, топлота, признание, творчество… е вечният човешки маркер за легитимация на Homo Ludens. Тази легитимност се утвърждава и от срещата в спектакъла на утвърдени актьори с младите им колеги – една симбиоза на самобитна артистичност. Студената емоционалност на Аркадина в изпълнението на Койна Русева кореспондира с невротичната безнадеждност на Маша – Мартина Пенева, безпардонната откровеност на Дорн – Асен Блатечки се отразява в отвлечения естетико-чувствен порив на героя на Александър Тонев, чийто дух намира спасение в смъртта. Именно Изкуство-Любов-Смърт е хоризонталът, по който се движи драматургичният разказ в спектакъла „Чайка“. Така Театърът пресъздава Живота, а Животът имитира Сцената. Останалото са вариации…

____________

"Чайка" от Чехов
Постановка и превод – Иван Добчев
Сценография: Ирена Дойчева във взаимодействие със Станислав Памукчиев
Музика: Асен Аврамов

С участието на: Койна Русева - Аркадина, Асен Блатечки - лекаря Дорн, Галя Костадинова (номинация „Икар“ за дебют във „Всичкоядецът”) - Нина Заречная,
Александър Тонев, Гроздан Даскалов, Георги Керменски, Йоанна Микова, Мартина Пенева, Тодор Кайков, Чавдар Бозаджиев, Михаил Рядков, Георги Манчев.

Спектакълът е продукция на ДКТ „К. Величков” – Пазарджик.