Отзиви

Човекът, който откри детството

Книга за колоритните хора в малките места

Човекът, който откри детството

 

Сборникът с повести „Човекът, който откри детството“ се чете на един дъх. Това е поредната книга на Иво Андровски за хората в малкия град и замиращото село, където всички се познават, където всички си помагат или където всички подозират другия, особено когато става дума за някой от съседите. Това е книга за размисъл, защото и малкият град, и замиращото село са част от българската действителност, която не е обнадеждаваща.

Иво Андровски е историк, поет, разказвач, публицист. Автор е на десетки книги и монографии с разнообразно съдържание. Пише поезия, проза, публицистика, пътеписи. Превеждан е на английски, участвал в литературни прояви в Западните покрайнини, подарявал свои книги на библиотеката „Детко Петров“ в Цариброд. Водил е студентска научна експедиция в Поволжието, за което посещение има издадени две книги - „От Балкана до Волга“ (2013) и „България на Волга“ (2014) – историко-географски пътепис. Като историк е написал монография за кан Крум и за българското средновековие. Участвал е с авторски доклади в десетки научни конференции, свързани с българското средновековие, Волжка България, Западните покрайнини и Поморавието. Освен историк и литератор, Иво Андровски е и общественик, който активно участва в културно-просветни прояви, свързани с българите извън пределите на страната.

ХАРАКТЕРНОТО за този автор е, че пише увлекателно. Първата му повест „Човекът, който откри детството“ в едноименния сборник е увлекателно четиво за персонаж, напуснал и занемарил, макар и временно, бащината си къща на село, но въпреки престижната си професия и спечелените пари нещо не му дава спокойствие и един ден той решава да се върне в буренясалия двора на родната къща. „Камшикът на спомените започнал да бие отвътре“ и човекът се върнал при корените си, за да оправи къщата и да продължи да работи за фирмата от разстояние и на спокойствие.

Много са днес изоставените бащини и дядови къщи по селата. На места се забелязва завръщане към корените, на места къщите се сгромолясват под тежестта на годините, времето и безхаберието на близките. Иво Андровски пресъздава образите на хората в малките места, където винаги можем да намерим и да си поприказваме с някой дядо Дамян. В разказа „Един старец от съседната къща“ се сетих за подобни хора като дядо Дамян и в родния ми Цариброд.

Дядо Дамян е от друго време. Той е енергичен старец, с който се съобразяват не само неговите близки, роднини, деца, съседи, но и селото. Той е и уважаван майстор, който не търпи чуждо мнение, а още по-малко мърлячеството в работата. Дядо Дамян впечатлява читателя с оптимизъм, енергичност и майтапчийство от типа „по-яваш“ и „майната му“. Това са „двата илача, с които чиляк може да доживее и до сто години без болести“.

В „Изповедта на неудачника“ колоритна личност е селският ерген Георги, който разказва в бакалията на Стефана на слезлите от планината туристи своята лична история за пропуснатия му шанс в живота да се ожени за богата гъркиня и да остане да живее в Гърция в нейното заможно семейство. Приискало му се обаче в един момент „да се върна да живея на мястото, където премина детството ми“, не съжалявайки нито за миг, че се е върнал „при корените си.“

В „Пелената на времето“ Иво пише за Балкана, за извървяните, явно от него, пътеки в непроходимите горски местности. Героят му в този разказ след тридесет години се сеща за старата си любов. И умира в съня си в автобуса на връщане от поредния си планински преход. Дали авторът е описал истинска случка или това е плод на неговото въображение, той си знае. Важното е, че е написал един вълнуващ и впечатляващ разказ, достоен за филм.

В книгата на Иво има място и за „дребните души“ като Петър Колев. Това са онези, дето и в миналото и днес успяват да оцелеят благодарение на връзките си, а когато един ден се срещат съвсем случайно със „старите си приятели от едно време“, те го правят заместник-директор на училище, политик, общински съветник, дори и депутат. В замяна на това Петър Колев трябва да изпълнява поръчките на висшестоящите му приятели. Не му е трудно, защото и тогава, и днес той си остава политически нагаждач. Всеки един от нас познава такива образи, които за съжаление са много!

НАКРАЯ бих искала да подчертая силата на художествения изказ на Иво Андровски в повестта „Съборът на границата“, където се разиграват и трагични, и комични случки с човек, който, след като си подпийнал, сбъркал границата.

Книгата „Човекът, който откри детството“ е книга, в която всеки един от нас може да открие някой познат образ като бай Дамян, Георги, Петър Колев, Валентин охранителя, Стефана магазинерката и други. Затова искрено я препоръчвам на всеки, който обича да слуша и чете истории за хора в малките места. Там се крие истината за онези българи, които май са на изчезване.

 

Автор: Зденка Тодорова
19.04.2019 г. 09:22
Посетено: 313
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/64/news/29473-chovekat-koyto-otkri-detstvoto