Отзиви

Късове живот, когато „Времето е спряло“

Късове живот, когато „Времето е спряло“

Кристина Янева във "Времето е спряло", Театър 199

 

„Войната повтаря живота ни, само че в други мащаби“. Тази реплика от сцената на Театър 199, не само звучи като сентенция от драматургичния замисъл на пиесата на Доналд Маргулис, американски автор, който „изследва поведението на хората“. Тя провокира и творческото въображение на Ивайло Христов, който превръща „Времето е спряло“ в художествен тест за човечността, съвестта, професионализма, етичния барометър и естетическия праг на съвременния индивид. Деликатната режисура изследва именно граничната зона на конфликтността и конформизма, на морала и себесъхранението, в която въпросите са много, а отговорите са парещо разнопосочни. Какво се случва, когато ранената фотожурналистка Сара и нейният приятел Джеймс се озоват не сред грохота на оръжията и тъмата на мизерията и страданието, а сред „нормалността“ на мирния делник? Какво се случва с редактора Ричард и неговата много по-млада приятелка, когато се сблъскат, макар и косвено (чрез разкази и фотоси) с ада на Битието?

Във „Времето е спряло“ нищо не е еднозначно, безусловно, категорично. Относително постоянна константа е Любовта, разнолика, човешка, непредсказуема. Но и тя остава в орбитата на неразгадаем казус. Защото сцените с нейното „присъствие“ са или напрегнато „осветени“ (вихър от емоции), или страховито затъмнени (реални тъмни паузи). Тоест те са като визуализирани снимки (всяка със собствена поанта) от албума на Живота в цялата му драматична гама, в която щастието и нещастието са неизменни спътници. А сценографският им образ засмуква зрителя с интериорната визия, сгъстявайки чрез актьорската пластичност напрежението до точката на кипене. Така, конкретизирайки мястото на действието, той от една страна се превръща в код към личностния индивидуален свят на героите, а от друга - в антипод на драматургичния разказ, който обема широките общочовешки пространства на жестокостта и хуманизма, на предателството и честта.

Късовете Живот, когато „Времето е спряло“ са автентични и припознаваеми от публиката и благодарение на идентичната сплав между актьор и персонаж. Кристина Янева - Сара, Пенко Господинов - Джеймс, Атанас Атанасов - Ричард, Елеонора Иванова – Манди, са „великолепната четворка“, която „отразява“ Изборите, който всеки човек е принуден да направи безброй пъти в земното си битие, съзнателно или по принуда. Защото, както пише Ивайло Христов: „След толкова много войни човечеството се научи да воюва, но научи ли се да живее“?


___________

„Времето е спряло“

Автор: Доналд Маргулис
Режисура: Ивайло Христов
Участват: Кристина Янева, Пенко Господинов, Атанас Атанасов, Елеонора Иванова
Сценография: Марина Янева
Костюми: Марина Янева
Превод: Златна Костова


Следващото представление е на 5.05.2019 от 19.30 ч.

Автор: Ориета Антова
15.04.2019 г. 17:40
Посетено: 535
Етикети: Ориета Антова, отзиви, Ивайло Христов, спектакъл, Театър 199, Доналд Маргулис, Времето е спряло
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/64/news/29447-kasove-zhivot-kogato-vremeto-e-spryalo