Книга, която се чете с удоволствие

Книгата на проф. Румен Стоянов „Из говора на село Драганово“ (2018, издателство „Изток-Запад“) е поредното мънисто в перлата от книги, което поднася на читателите този уникален автор. Книгата не е само проучване на говора на едно българско село, а интересен труд, който се чете като роман с много герои, като всеки от тях е допринесъл за написването на тази книга със своя увлекателен местен говор за селото, хората, техния бит и поминък. Рядко се среща в българската диалектология някой да е писал за говора на отделни села по начина, по който го прави Румен Стоянов.

В уводната част на книгата, наречена „Стожер“, авторът казва, че не възнамерява да предлага тази книга за научна работа, защото „тя е обяснение в обич към родното място. Затуй нарочно избегнах поотделното обособяване в раздели по думи, изрази, поговорки, пословици, приказлета, както би следвало да постъпя, ако вървях по утъпкания път. Но аз искам любомъдрият читател, разлиствайки настоящите страници, да бъде изненадван (дано приятно), сиреч да не знае предварително какво ще му попадне пред очите“.

С тази книга Румен Стоянов разширява хоризонта на своето творчество, предлагайки ни „възхвала на поместния говор“ в село Драганово. Безспорно и селото, и говорът, и хората в него си имат свои специфики, които обаче авторът поднася на читателя по разбираем, а не суховат и строго академичен начин, защото Драганово и неговият говор, който е рòден на автора, „винаги го е съпровождал в отечеството и вън от него“. Кой е Румен Стоянов, този бард на българската литература и преводачество? Роден е в китното село Драганово, Великотърновско. Завършил испанска филология в Хаванския университет, работил в Бразилия като дипломат и прекарал в Латинска Америка цели 18 години. В Латинска Америка превежда поезия и проза от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес (“Сто години самота“), Борхес, Кортасар, Карпентиер. Той е единственият българин, който през 2012 г. получава титлата почетен доктор на Университета в Бразилия. Автор е на 27 книги с поезия, разкази, есета, публицистика, научни изследвания, от които 5 в чужбина.

„Из говора на село Драганово“ е интересна книга за драгановската изказност, колоритния дух на драгановчани, които са си запазили своя поместен говор като част от великия български език. Много е прав Румен Стоянов, когато отбелязва, че нашите прекрасни и преобилни местни говори в миналото са били загърбени по идеологически и партийни причини с „унаследено високомерие, че местни говори не могат, не бива да подхранват високословие“. Прав е и когато казва, че „у нас между управленци и езиковеди съществува безгласна договореност: вие учените няма да ни давате акъл какво да правим с езика български, в замяна ви предоставяме пълна свобода с него да се занимав(к)ате не като с общонародна безценност, а като учрежденско средство за вътрешно израстване и оправдаване на бюджет“. Румен Стоянов пише тази книга в продължение на 54 години. През цялото това време е събирал думи, изрази, гатанки, пословици, поговорки, песни, обичаи, прякори и - което е много интересно - унгарски думи, донесени от Унгария, където драгановчани работели като градинари. Книгата е наистина „едно надзърване към чудното село Драганово“! В него е имало и преселници, които също са донесли със себе си свои думи, но много са и думите, заварени в селото, които водят към далечното минало. Оттам и думата кембел (пеперуда), шувада (мидена черупка), скапури (врабци) и пр. Но запазилата се до днес дума уйгурин, която означава зъл, свиреп, кръвожаден човек, е може би най-уникалната находка в книгата. Как е могъл да оцелее до днес споменът за общуване с една от прабългарските народности, чиито потомци със същото име днес обитават Североизточен Китай - уйгурския автономен регион Синдзян с площ 1 660 000 кв км според едни източници и 20 000 000 души население, а според други и много повече!? РАЗБИРАМЕ, ЧЕ АВТОРЪТ е записвал думи, изрази, мъдрости от уста на уста, от човек на човек. Затова всичко звучи толкова автентично и милозвучно, като: арка (широка женска дреха), апачик (за нещо широко отворено, разградено), бабинка (дребно растение с обвито бодливо семе, което се лепи по дрехите), дикисвам (подарявам), калинко (девер)... Много са интересни подигравките и шегите на драгановчани, като: „Един срещнал друг, дето се влачил по корем. – Как си? - рекъл оня. – Добре съм – отвърнал тоя. – Че какво ти е доброто, като пълзиш? – А, има един дет не може и да пълзи.“

Или подигравчиите, които подлъгвали малки деца да наизустят тия думи и с тях да сурвакат:

Сурвака, вака,
проводи ме кака
да сурвакам свака
с два кривака.

В края на книгата авторът посочва 30 унгарски думи, залегнали в говора на село Драганово. Както вече отбелязахме, те са привнесени от работещите като градинари в Унгария драгановчани заедно с тези от Лясковец и Поликраище. В Будапеща и в Лясковец съществуват два музея на тази българо-унгарска връзка. Сред запазилите се унгарски думи в говора на село Драганово са: астал (сергия на пазар, която служи за продаване на зеленчуци), бачи (равностойно на чичо), кит (маджун), изкитя (свършен вид на китя), канта (тенекия), карийка (бетонен пръстен на кладенец), кянди (забрадка), фоля (парник), хамел (лакомник) и др.

Четейки книгата на Румен Стоянов, си отбелязах на отделно листче десетки думи и изрази, които са идентични на използваните в царибродския говор диалектни български думи. Изброих и 8 от посочените 30 унгарски думи в говора на село Драганово, които се използват в говора на Царибродско. Книгата на Румен Стоянов ни дава повод за нови проучвания и изследвания на българските диалекти не само в България, но и извън нейните граници и, разбира се, основание да мислим как книги за диалектите да бъдат поднесени по един разбираем за повечето хора начин. Румен Стоянов е майстор на словото, при когото то включва и диалектната реч.