Нелицеприятната визитка на съвременния български аутсайдер

Кадър от филма "Ирина"

Два нови български филма, направени от амбициозни екипи, адресирани към младите хора и техните родители, провокират социалната чувствителност на съвременния зрител. Макар че се различават в детайлите (професионални, субективни, обективни, художествено-естетически…), те имат и общо смислово-стилистично ядро - представят кинематографичната визитка на днешния аутсайдер. А върху нея са изписани много нелицеприятни „нюанси“ и истини за света, в който живеем. Техните проблеми, макар и ситуирани в „модерната“ действителност, надскачат регионалните язви и препращат към един общочовешки морал. Те са размисъл за съдбата на обикновения човек, за индивида, изпуснал кормилото на своя Живот и запратен в тунела на личностната си безпомощност, от която стоически се мъчи да се измъкне. Пропадането ежедневно, ежечасно, ежеминутно нанася травми и белези, но и по някакъв парадоксален, съдбовен начин калява кървящите сърца и на Ирина, от едноименния филм, и на Тони от „Танго в тунела“.

И за двете творби семейството е бумерангът, който непрекъснато отскача и връща интригата в началната точка на нейното „изстрелване“. За Ирина – това е неистовата борба да съхрани собственото си семейство (съпруг инвалид и малко дете), за Тони - копнежът да се „впише“ като желана от родова общност единица. И двамата преминават през кръговете на вътрешния си ад, за да намерят сили и дързост да се изправят и да продължат напред.

И двата филми се „фиксират“ върху болезнени социални драми. „Ирина“ изследва травмата на сурогатното майчинство в името на животоспасяващото настояще и някакво химерно бъдеще, а „Танго в тунела“ дълбае в дебрите на съзнанието на изоставения от родителите си син, който безпомощно се люшка между изкушаващото забвение на наркотиците и наранената си, но по своему благородна и горда душа. Централните персонажи са крехки, чупливи, но и твърди в опитите си да „преодолеят системата“, да открият поне частица щастие в бездуховността на обкръжението си, в недоимъка и сивотата на ежедневието, които са ги притиснали в желязната си хватка. Пред тях няма перспектива, но това не ги прави лесни и безпомощни жертви. Да, Животът ги мачка, но те не се предават. Всеки по своему се съпротивлява, бори и опитва да се изправи, да продължи напред. И въпреки високата цена, която плащат (Ирина дава износеното от нея дете на своите „благодетели“, Тони погребва единствения човек, който се е грижил за него – своята баба), героите достигат до опрощението. Прощавайки, преди всичко на себе си, те по някакъв начин се помиряват и със своя житейски жребий, и с околните.

Абел Ганс определя киното като музика от светлина. В „Ирина“ и „ Танго в тунела“ музиката кореспондира с действието, а самото то крие проблясък от надежда. А дали е илюзорен или реален, не е толкова важно. По-същественото е друго. Направеният от главните герои Избор е подстъп към Светлината. И за Нея, и за Него, и за жената, и за мъжа. Защото, може би Детето (Ирина се връща при първородния си син, Тони приютява чуждото момиченце) е силата, която ще преобрази Света, ще го направи по-уютно място за Живот…

__________________

„Ирина“

Режисьор - Надежда Косева
Сценарий - Светослав Овчаров, Боян Вулетич, Надежда Косева
Оператор - Кирил Проданов
Музика - Петър Дундаков
В ролите - Мартина Апостолова, Ирини Жамбонас, Христо Ушев, Касиел Ноа Ашер, Александър Косев, Красимир Доков
Продуцент - Стефан Китанов
Продукция - Art Fest

„Танго в тунела“

Режисьори - Ники Станчев, Стоян Анов
Сценарий - Златето Керемедчиева
Оператор - Момчил Александров, Емилиан Дечев
Музика - Иван Динев и др.
В ролите - Ники Станчев, Йонко Димитров, Анна Банкина, Павел Владимиров, Лилия Лилова, Илия Виделинов, Златето Керемедчиева, Диляна Данева, Асен Караниколов, Елина Дашина
Продуценти - Златето Керемедчиева, Диляна Данева
Продукция - New Actors Studio, Yellow Brick Pictures