Отзиви

„Зелена книга“ или книга за душата

За новия филм на режисьора Питър Фарели

„Зелена книга“ или книга за душата


Охранителят Тони, останал без работа, е нает от д-р Дон Шърли, известен чернокож пианист, за личен шофьор по време на турнето от Манхатън до южните щати. 60-те години на XX век не са безопасно място за афроамериканците. Затова те трябва да следват „маршрута“ на Зелената книга, посочващ безопасните „зони“.

Така накратко може да се резюмира „Зелена книга“ - новият филм на Питър Фарели, в чиято визитка са лентите: „От глупав по-глупав“, „Ах, тази Мери“, „Аз, моя милост и Айрин“, „Свалячът Хал“ и др.

Режисьорът и актьорите: Виго Мортенсен (Тони), Махершала Али (пианистът), Линда Карделини (съпругата на Тони) и др., операторът Шон Портър, екипът от сценаристи, авторът на музиката – Крис Бауърс, преодоляват стилистиката на “road movies“, за да превърнат пътуването в кинематографична „повест“ за толерантността, за търпимостта към другия, към различния. Приобщаването на двама души към света на спътника, към неговите ценности, демони, страхове, победи и поражения, е като разтворена книга за душата, открита от зрителя, който има дързостта да прекрачи прага на собствените си предразсъдъци, лични и социални. Неин „фон“ са битът и обществото (концертната зала, светския салон, заведенията, мотела, хотелската стая, работниците в полето, богаташите, престъпния свят…), а “буквите“ ѝ е душевният катарзис, който изживява всеки от основните протагонисти.

Въздействието на филма произтича от любопитно „дозираната“ спойка от материализирана визия (героите, италианската и афроамериканската общност, срещите, сблъсъците, реално изминатите километри…) и абстрактен подтекст (дълбините на човешката душа, нейните най-интимни проблясъци). Спойка, в чиято сърцевина от една страна е грубостта, недодялаността, но и притихналият нежен „тон“ в героя на Монтерсен, за когото честта е над всичко, а от друга - изтънчената гениалност, но и ранимост на героя на Махершала Али. Защото единият е пряко потопен в житейската реалност, но носи в себе си и дара на Изкуството, а другият съществува само със своето изкуство, без да отчита кръговрата на Битието. Тоест и двамата, чрез срещата си и последиците от нея, трябва да получат Урока на Живота – раждането на потиснатия „Човешки АЗ“. А в това е смисълът на тяхното и зрителското пътешествие във времето и пространството. В него участва и третият основен „герой“ - опияняващата сила на Изкуството, конкретизирана в облагородяващата Музика. Тя индиректно тласка действието напред и предопределя неговия драматичен финал. Финал, за който ни подготвя цялата драматургична интрига, изградена от динамична фабула (приключенията по пътя), смисловите акценти (дискриминацията, семейните ценности – писмата, женския образ, макар и не достатъчно разгърнат, но ярък и запомнящ се…) и … актьорски аристократизъм. Защото Монтерсен и Махершала Али, без да „лицедействат“, естествено и подкупващо дистанцирано, предизвикват зрителя да настръхне, да заплаче, да се усмихне, да се „загуби“ в екрана, да притаи дъх. Защото горчиво-топлата човешка история на „Зелена книга“ може да се интерпретира безкрай…

_____________

„Зелена книга“
Режисьор Питър Фарели
Сценарий - Брайън Къри, Питър Фарели, Ник Валелонга
Оператор - Шон Портър
Музика - Крис Бауърс
С участието на: Виго Мортенсен, Махершала Али, Линда Карделини
Продуценти - Джим Бърк, Чарлс Б. Веслър, Брайън Къри, Питър Фарели, Ник Валелонга,
Продукция - Participant Media, DreamWorks Pictures, Amblin Partners, Innisfree Pictures, Wessler Entertainment

 

Автор: Ориета Антова
12.03.2019 г. 16:49
Посетено: 576
Етикети: Ориета Антова, отзиви, филм, Зелена книга, Питър Фарели
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/29157-zelena-kniga-ili-kniga-za-dushata