Целувка с нож

Онези, които не знаят значението на думата еквилибриум, могат да отворят второто издание на тази поетична книга на Таня Николова на страница 74. Тук са дадени 7 + 1 отговора на въпроса: какво е еквилибриум?

Аз също не зная.

Но въпреки изкушението да изпреваря събитията и забързам процеса, започнах от самото начало.

Стиховете са обединени в три цикъла: „Да надуеш гумена топка“, „Пристанище за неудачници“ и „Знак за равенство“. Всяка от тези части носи своя художествена концепция и е възможно да се чете и като отделна поетична книга сама за себе си. Първият цикъл е фокусиран върху отношенията между поколенията и семейството. Втората част носи интимистки привкус, а третата очертава един по-философски насочен поглед към себе си и към другите. Краткостта на формата в творбите от третия цикъл е нарочно търсена, за да не се стопяват възприятията, едва родили се; и да се концентрира вниманието върху същността.

От естетизацията на липсата и болката, през плача на сърцето, до полетът-като-падане – така е очертана скàлата, по която се движат сетивата. И на автора, и на читателите.

...малко ми е любовта
и не стига за птичките, пчеличките и целия свят
дори за теб не стига
а за мен съвсем...

       „Имане“, стр. 11

Градиране на чувствителността; състояние на безпомощност, което може да скъса струните на душата в „Песен“, с. 37:

...струна плаче
с глас
и умира

Полетът, колкото и странно да е, може да бъде и с обратен знак. Не нагоре, във висините, а надолу. В бездната.

...дъното е обятие

       „Полет“, стр. 60

Тишината, която в началото е обяснима; т.е. онази необятна класическа тишина между думите на двама души, в „Последното стихотворение“ (с. 75) се трансформира в лична. Едно-лична. Най-страшната тишина: тази на самотата.

в тишината
е само вътрешния ми звук

Отблъскването на душите е необратимо. Центробежни сили ги откъсват една от друга. Те като че ли се самозавихрят, за да се разсеят; или още по-точно – да продължат да съществуват, но разбягвайки се в противоположни посоки. В най-тъмните и тъжни ъгли на една галактика, ужасяваща със своята мащабност; и без никаква възможност за нова среща. Вероятността е равна на нула.

...а сродната душа бог дава
само за сравнение

       „Сродни души“, стр. 21

Издигнатите стени са неразрушими. Високите огради изпълняват не само защитни функции. Те са израз на отчаянието; но отчаянието-като-смърт:

...зад високата ограда
пазя се
да не влезе някой
да ме докосне с нож или устни...

       „Едно кафе“, стр. 32

Сред глухия тътен на вътрешните тишини на всеки, се прокрадва още един звук-мисъл – болката. Тя е в недоизреченото, премълчаното, преглътнатото със сълзите, никога не споделеното.

Защо ли?

...защото какво е болката
освен най-лесното

       „Абстиненция“, стр. 10

Вероятно всеки читател ще открие своето съкровище в стиховете от тази книга, и без да прочете 7+1 отговора в края й. Вместо заключение ще отбележа, че аз продължавам да се колебая в тълкуването си на термина. Но вече зная какво представлява поетическия еквилибриум на Таня Николова.

Устни, превърнати в нож. Неуловимо.

Целувка, която оставя белег.

Незаличим.

___________

Таня Николова, „Еквилибриум“, изд. Фондация Емили, С., 2019