Обръч на страха или „Далеч от брега“

Йоана Буковска-Давидова и Пенко Господинов на снимачната площадка на филма „Далеч от брега“. Сн. Преслав Белев

"Неизвестността напряга сетивата, предизвиква и ангажира чувствата ни, но тя сковава разума, пречи на ума да определи печелившото поведение."
Владимир Зарев

Новият филм на режисьора Костадин Бонев използва мотиви от романа на Евгений Кузманов “Чайки далеч от брега”, без да бъде негова екранна адаптация. “Далеч от брега“ изследва „коварството на една недоизказаност, която несъмнено носи последствия“, както за обществото като социална единица, така и за отделния индивид“. Тя поражда Страха и в епохата на тоталитарен идеологически контрол, и във времената на криворазбрана либерална демокрация. А той от своя страна обсебва не само драматургичното битие на художествените персонажи, но и подсъзнателните асоциативни импулси/спомени на съвременния зрител – свидетел или участник във водовъртежа на житейските Избори, преди или след политическите, икономическите промени в национален и световен мащаб.

Така историята на режисьора, притиснат от обстоятелствата – обективни (наказан за свободомислието си от властимащите – отстранен от София и изпратен в провинциален театър) и субективни (раздвоен в своите интимни, съкровени мъжки емоции), се превръща в притча извън конкретен времеви и пространствен отрязък. Тоест, в разказ за ежедневието/адаптирането като съпротива (отстояване на творческа, личностна позиция) или като компромис (потъпкване на морални и нравствени ценности).

Фабулата, метафорично усложнена, следва фикционалното/“материализираното“ действие. Създава се „натурален“ спектакъл от пиеса с „подводни“ символни алюзии (обречен кораб със зловещ самозванец – капитан). Той се „закотвя“ в драмата на Живота, ръководена от невидимите/видими „кукловоди“. По този начин кинематографичните образи (театралната сцена, екранното ѝ отражение – филм във филма и нейната проекция в конкретните конфликти на главния протагонист - Злати Братоев - в ролята Пенко Господинов), се превръщат в алегория на властта. Властта, с нейните своеволия, издевателства над човека, над съвестта и душата, обуславя съдбата на всеки един от „разнородната трупа“ от съмишленици и антагонисти. А Съдбата в „Далеч от брега“ е по езоповски мистично-реалистична. Тя е и смислово обозрима (разпознаваеми фигури и събития), и загадъчно недоизказана („а сега накъде?“), и трагична (смъртта „зад ъгъла“), и сантиментално-носталгична (театралното минало), и бутафорно оптимистична (финалният суинг), и неопределено без /перспективна… Защото усещането за Изход/без изход, отдалечен/достигнат Бряг „пàри“ от началото до финала.

Актьорският екип - Пенко Господинов, Марий Росен, Цветана Манева, Йоана Буковска-Давидова, Стефан Вълдобрев, Мая Новоселска и др. - в прекрасна симбиоза с останалия снимачен състав (режисьор, сценаристи, оператори, монтажист…), са главните „виновници“ това да се превърне в двучасова илюзия/действителност..

_______________

„Далеч от брега“
България/Украйна, 2018, 135 мин
Сценарий: Никола Петков, Евгений Кузманов, Костадин Бонев
Режисьор: Костадин Бонев
Оператори: Константин Занков, Орлин Руевски
Музика: Николай Иванов
С участието на: Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Жорета Николова, Йоана Буковска–Давидова, Марий Росен, Антонио Димитриевски и др.
Продукция: Тривиум филмс – Костадин Бонев
Копродукция: Киностудия „Одеса“, ПроФилм БГ, Трансформърс, Филм саунд
Копродуцент: Андрей Осипов
С подкрепата на: Национален филмов център