Новите подвизи на Дон Кихот и Санчо Панса в Сатиричния театър

Съвременен поглед върху безсмъртната творба на Мигел де Сервантес „Дон Кихот” предлага премиерният спектакъл „За какво ви е ДОН КИХОТ?“ в Сатиричния театър. Това не е стриктен преразказ не пътешествията и приключенията на храбрия рицар от Ла Манча и неговия верен оръженосец Санчо Панса, а по-скоро романтично-поетична версия, в която разпознаваме сърцевината на романа такава, каквато я помним още от училищната скамейка. А именно – доколко може честният и благороден мъж на честта, какъвто е Дон Кихот, да се впише в света на хитреците и на подлите дребни душички. Въпрос, чийто отговор е обречен да търси всяко ново поколение. Обречени сме и ние, и заедно с успешния тандем на драматурга Юрий Дачев и режисьорката Бина Харалампиева се опитваме да отговорим на него докато гледаме новия спектакъл в Сатирата. Всъщност докато го гледаме, се питаме още нещо – защо ни е толкова симпатичен този чудак, този добряк, който изрича толкова верни истини, но май само Санчо има сетивата да го чуе на сцената. А в залата? В тази диалогичност се крие съвременният прочит, който ще ни отговори на въпроса: „За какво ви е Дон Кихот?”

Както вече казахме, представлението не преразказва сюжета на романа. Действието започва в момент, когато пътешествията на идалгото (Калин Сърменов) и неговия оръженосец Санчо (Герасим Георгиев-Геро) са в напреднал етап от романа, много от „подвизите” им вече са зад гърба им и те чувстват известна умора. Санчо копнее да се завърне в своя дом при съпругата си – колоритната Тереза (Мартина Вачкова). Но на двамата герои им предстои още едно тежко изпитание – да се измъкнат от мрежата на фаталната красавица Марсела (Рада Кайрякова/Александра Сърчаджиева).

Тук двата образа не са толкова полярни, защото за времето, през което Санчо е прекарал с Дон Кихот, той силно се е повлиял от него. Заради това сърце не му дава да си заживее спокойно с Тереза и да изостави своя господар. Дори накрая самоотвержено го спасява. Оптимистичният финал на спектакъла ни подсказва и защо ни е Дон Кихот.

За новия тандем Дон Кихот-Санчо Панса, тоест Калин Сърменов-Герасим Георгиев-Геро тепърва ще се говори, само ще отбележа, че е удоволствие да гледаш двама равностойни партньори, които сякаш непрекъснато се надиграват, при това уж на шега. Но зад това стои сериозна работа, особено що се отнася до Калин Сърменов, който дава чудна трактовка на своя герой. Тя върви по острието на бръснача, за да не изглежда неговият Дон Кохот нито луд, нито наивен глупак. Неговият рицар в доспехи е по-скоро мъж на честта, романтична и нежна душа, която уважава дамите и не може да допусне, че в тях може да се крие отровно коварство. А Санчо съвсем не е онзи простоват и груб селянин, практичен реалист каквато е обичайната трактовка на образа. Герасим Георгиев-Геро успява да предаде всички нюанси на колебанията и терзанията на своя герой, който търпи развитие и трансформация към одухотворяване под влияние на Дон Кихот. За радост на зрителите в един момент Геро изважда едно от най-силните си оръжия в своя актьорски арсенал – великолепните си танцови умения, с които ни зашемети още като Джозефин в „Някои го предпочитат...” в Младежкия театър по култовия филм „Някои го предпочитат горещо”. Е, вероятно на много от зрителите би им се искало сцените с Марта Вачкова да са повече, но е ясно, че заради ограниченията във времето, това няма как да стане. Затова пък мнозина ще открият за себе си Рада Кайрякова (дублира се с Александра Сърчаджиева), която имахме удоволствието да гледаме - твърде убедителна като властната Марсела, визуално удивително много приличаща на нашите фолкдиви.

В спектакъла участва и младото попълнение на Сатирата, начело с талантливия Боян Арсов като нещастно влюбения в Марсела Грисостомо. Ще видим още Екатерина Георгиева, Красимир Куцупаров, Константин Икономов, Мартин Каров, Мирослава Върбанова, Кирил Бояджиев, Пламен Великов, Явор Борисов, както и студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“. Костюмите са дело на Свила Величкова, графити – Борис Георгиев. Композитор е Асен Аврамов, хореограф – Ана Митева.