Когато времето помни

Кадър от филма на Георги Тошев „Лив Улман. Къщата на спомените“

Малко късно се запознах с творбите на Ингмар Бергман. Първият негов филм, който гледах беше „Фани и Александър“. След това открих и Лив Улман в „Есенна соната". Постановката в театър 199 на „Есенна соната“ под режисурата на Младен Киселов, доизостри любопитството ми. И така през киното, театъра, достигнах до книгите „Латерна магика“ – любовното обяснение на Бергман към киното и „Промяна“ – изповедта на Улман.

Документалният филм на Георги Тошев „Лив Улман. Къщата на спомените“ завърши този цикъл на открития, а може би провокира началото на нов… Защото „откритието“ на Бергман - Лив, образът от големия екран доказа, че времето има памет. 80-годишната актриса не е загубила през годините неподправения си артистичен чар. Както самата тя не се определя като звезда, така и зрителят се чуди как е възможно, актриса от подобна величина да бъде толкова естествена, смирена и почтителна в своите откровения. „Минавайки“ през кадри от филмите „Персона”, „Шепот и викове”, „Семеен портрет в интериор” и „Есенна соната”, фиксирайки се върху монолога на самата Лив, допуснала снимачния екип във вилата, позовавайки се на мнения на хора на изкуството, „Къщата на спомените“ е още една брънка от легендата за една истинска любов. Любов, надживяла превратностите на Съдбата - случила се, изживяла своя връх, но и съхранила се отвъд раздялата, дори отвъд Смъртта. Интимното и личното се е преплело с публично-общественото, изкуството с откровението, фактологията с емоцията. Когато Улман говори има и тъга, и гордост, и енергия, и смях, и сълзи… И те докосват зрителя, който от аналитичен, дистанциран наблюдател се превръща в съпричастен съзаклятник в драматургията на два преплетени живота. Защото Ингмар Бергман – режисьорът, сценаристът, писателят, мъжът - няма самостоятелно битие без актрисата, режисьора, писателката, жената Лив Улман. Музата не може без своя създател, а творецът не може без своето вдъхновение.

„Исках да разтворя обятията си и да прегърна всичко и тъкмо защото премного се опасявах да не го загубя, точно затова го загубих“ – пише в биографичната си книга Лив Улман. Но днес, когато Бергман щеше да бъде на 100, мисля, че един документален филм отново събра двамата велики творци, разказвайки тяхната История, съхранявайки я за поколенията.

_________

Лив Улман. Къщата на спомените
Liv Ullmann. The House of Memories
България | 2018 г. | 50 минути | Документален

Режисьор: Георги Тошев
Сценарист: Георги Тошев
Оператор: Румен Василев