"Те" – или фабриката за мечти

Да направиш художествен политически филм се изисква дързост и голяма доза безразсъдство. Да играеш в него – също, но с вече добавени нюанси – смелост, амбиция, хъс. И в двата случая – професионален и личностен авантюризъм. Да пишеш за „Те“ е избор на пристрастност. Пристрастност към режисьора, който не само обърква „нормалните“ представи за киноразказ и стилистика, но и разбива на пух и прах стереотипите на мислене. Критиката определя филма като политически некоректна сатира, визираща реална политическа личност, хулена от едни и обожествявана от други. Реално филмът е метафора на света, в който живеем. Защото „Те“ е и това, което виждаме на екрана (напълно натуралистично), и това, което трябва да видим (преки и метафорични внушения), както и това, което е истинска реалност (съвременна Италия, а може би всяка друга страна…).

Паоло Сорентино сякаш се забавлява да „обвързва“ противоречиви понятия в едно разтеглено действие, което на моменти дразни индивидуалното воайорско търпение, но и активира тръпката то да види, докъде ще стигне непочтителното въображение на режисьора. А в него съжителстват (учудващо миролюбиво) грубостта и финеса, смешното и ироничното, острaта сатира и тъжната гротеска, малкото и голямото, красивото и грозното, поетичното и вулгарното. Те са в еротиката – красивите женски тела, в интериора – изискан и стилен, в неумолимата природната стихия, в отношенията – човек е сам и сред другите, в любовта – истинска и нараняваща, в предателството – подмолно и болезнено…. И всичко това вплетено в трите пласта на художествената провокация, които предлага филмът – зрелище (за любителите на пикантни подробности), политически трилър (за социално-ангажирания зрител) и „чисто кино“ (за всички останали…). Самото заглавие на творбата е натоварено с тази драматургично-визуална стилистика на реално-символното (продажбата на несъществуващи жилища, разрушителното земетресение – оцелялата статуя на Христос…) и на материалното и сюрреалистичното (купоните, детската въртележка, спасената старица, за която зъбната протеза е целият ѝ свят, мъртвата овца)...

„Те“ – това са обкръжението на „божеството“ (кръгът на лидера, месията), народът (който търси своя спасител) и другите (публиката, която ще съпреживява и осъжда). И сред тях героят на Тони Сервило (великолепен в своето изпълнение) – напълно обикновен, но и харизматичен, силен, но и слаб, безскрупулен, но и безпомощен, егоистичен и щедър, плейбой и джентълмен, отличен търговец, хитър политик… Неговият хаотичен живот на бързи обороти, живот без правила, задръжки и съвест, е едно постоянно надлъгване с околните, с възрастта, с обстоятелствата, със смъртта. В тази надпревара чистата мечта (да съгради нещо значимо и добро) се изражда във властови нагон, който няма насищане (всичко се купува и продава – тела, пост, влияние, съвест...). Но този първичен нагон няма да твори, а ще доведе илюзията до крах. Защото битието си има собствени закони, които са неподвластни на човешката продажност, корумпираност и пошлост. Играта без правила издига едни, но смачква други, а падналият остава сам. Взривеният изкуствен вулкан (грандоманска прищявка) е една прекрасна алюзия на безсмислието на човешките страсти.

Подобно на друг свой филм – „Младост“, Паоло Сорентино въвежда (случайно или не?) и в „Те“ един животински образ. Сега не е крава, а… овца. Тя „нахлува“ във вилата на Силвио Берлускони и… умира. Една дръзка символика на… Всеки гледал филма „Те“ ще трябва сам да реши. Защото, колкото и банално вече да звучи – всеки е сам и при раждането, и при смъртта си, и сред Другите…

_________________

"Те" - игрален филм, Италия-Франция, 2018, 150 мин.
Режисьор – Паоло Сорентино
Продуценти – Никола Джулиано, Франческа Чима, Карлота Калори и Виола Престиери
Сценарий – Паоло Сорентино и Умерто Контарело
Оператор – Лука Бигаци
Монтаж – Кристиано Травальоли
Музика – Леле Маркители
Художник – Стефания Чела
Костюми – Карло Поджоли

В ролите: Тони Сервило (Силвио Берлускони), Елена София Ричи (Вероника Ларио), Рикардо Скамарчо (Серджо Мора), Кашя Смутняк (Кира), Еуридиче Аксен (Тамара), Фабрицио Бентиволио (Сантино Рекия), Анна Бонаюто (Купа Каяфа)