Вавилонската кула на болката

Оли претърпя сериозна злополука на улицата, преживя няколко мъчителни операции, изгуби крачето си и част от кожата на гърба си…

Това би могла да бъде историята на всеки един от нас с оглед на войната, която владее пътищата на България, но Оли е улична котка, която, за разлика от други нещастни животни, е имала късмета да попадне под грижите на младата художничка Аксиния Пенчева. Аксиния съчетава страстта си към изкуството с работата във ветеринарна клиника и от любовта й към живота във всичките му измерения - като музика (“Усещане за Вселена”, 2014), като светлина и материя (“Чезнещи камъни” - LUMMIX Light Art Fest, Пловдив, 2016), или като съпричастност към болката на друго същество (“Картография на травмата“, в галерия ИСИ, София). Проблемът, който занимава творческото въображение на Аксиния, по нейните думи, е как можем да прехвърлим една информация във фундаментално различна за нея сфера, без това да й навреди? И тя смело експериментира с кинетика, витраж, светлина и цвят.

Но проектът “Картография на травмата“ е уникален като концепция. Аксиния Пейчева се стреми да визуализира болката, да даде глас на нямото страдание, което ни заобикаля, независимо че не е носено от Homo Sapiens. В основата на проекта стои дълбоко хуманната идея, че всички сме равни пред лицето на Природата, че човекът е само частица от огромния макрокосмос и трябва да пробуди изгубените си сетива и скъсаните връзки с природното си начало. Защото стойността на една цивилизация се определя според отношението й към беззащитните - децата и животните.

Началото поставя историята на бездомното коте Алекс с рана на окото, претворена  за „Близки срещи – визуални диалози / School4artists”, ИСИ в началото на 2017 година. Аксиния събира отделните фрагменти от отпечатъка от травмата в една цялостна схема, превръщайки я във визуален и логичен образ. Следват котката киборг Оли с нейната бионик протеза, простреляното в гръбнака куче Пешко и още други страдалци.

Рухването на библейската Вавилонска кула отдавна се превърнало в символ на изгубения праезик на единството между човека и нещата в света. Може би творбите на Аксиния Пейчева са един от пътищата за преоткриване на този изгубен език от времето, когато човекът е бил едно цяло с природата. И начинът е съпреживяването на опредметената болка на друго същество.