Bach to Jazz на Кварто Квартет

Bach to Jazz на Кварто Квартет

Петъчна вечер. Ангажиментите за седмицата са към края си и настъпва времето за разнообразие и почивка, когато вярната публика на Кварто Квартет и други любопитни фенове на джаза и класиката се отправя към зала „България“ в очакване на новия, десети сезон на емблематичния български камерен състав. В публиката присъстват дипломати, гости, медии, културни критици и много ценители на хубавата музика. Правят впечатление младите хора, дошли да чуят този концерт-провокация. Разнообразна публика в елегантно или небрежно облекло, но с много общо по между си в поведението, обноските и нетърпението, което се чете в очите им и изостреното внимание на всички, очакващи началото на концерта. Предстои им да чуят нещо изключително, при това, с гордост споделям, българско и родно.

Първата половина на концерта щедро е предоставена на пианиста Христо Казаков, което не е никак случайно. Именитият български музикант е дългогодишен сценичен партньор на цигуларя Иван Пенчев и Кварто Квартет. Христо Казаков излиза на сцената, за да ни представи една знакова и изключително рядко изпълнявана поради своята сложност творба на Йохан Себастиан Бах, а именно „Голдберг вариации“. Казаков е музикант, на когото сцената отива, както като част от състава на квартета, така и когато той е насаме с рояла си... и с едно Висше измерение, до което той ни докосна тази вечер. Забележително е да се види привидната сдържаност, с която той интерпретира тази гениална творба, която е в контраст с изключителните му възможности на изпълнител. Специално е усещането на абсолютен себеконтрол, което той внушава на публиката. Със сигурност тази привидна лекота е коствала изключително много подготовка на именития пианист. Творбата е като препратка към други времена и нрави. Нежната и некомплицирана тема претърпява всевъзможни контрасти на темпа, динамики, хармонии, щрихи и настроения. Казаков ни превежда през цялата тази музикална вселена с умение и знание, то струи от цялото му същество. В цялостното изпълнение има много близост със слушателя. На моменти творбата звучи неразбираемо, комплицирано, хаотично, почти безразсъдно в своята хармонична провокация и точно когато си помислим, че нещата ще излязат от контрол внезапно хармоничната мисъл прекъсва и се разрешава в неочаквано семпла форма. Пианистът ползва със завидно умение десния, а по някога и левия педал на рояла. Подчертава мелодии в легато, които сякаш са безкрайни, докато вътрешното нагнетяване на хармониите е постигнато с безброй виртуозни гамовидни пасажи, а полифоничната и мелодична линия, които Бах съблюдава докато си играе на полутоново движение в баса е изключително впечатляваща. Тази творба, която е труд на един зрял и смел, почти безразсъден Бах (често напомнящ ни за лудостта на друг гений - Лудвиг Ван Бетовен), павира мостовете към последвалите го класици и неслучайно е емблематична за именития български пианист. Казаков притежава всички необходими музикантски и човешко-философски качества, за да й отдаде най-дълбок реверанс. На два пъти между вариациите го забелязваме да скръства ръце пред него в знак на умиротворение и съсредоточаване. Първият път си казваме, че вероятно предстои да чуем нещо много виртуозно и това е точно така. Към средата на творбата е една от първите хармонични експанзии на композитора. Когато виждаме Казаков със скръстени ръце за втори път между вариациите, заинтригувано мислим, че вероятно предстои нещо също толкова влудяващо, но вместо това започва красива, бавна вариация в минор. Темата звучи едновременно тържествено и силно емоционално. Впечатляваща също така е преценката за паузиране между отделните вариации на интерпретатора. Понякога ни се струва, че сякаш произведението почти напълно прекъсва. Друг път тази пауза е просто един по-дълго поет дъх...

И така, на един дъх грандиозното произведение завършва с обещаното второ явяване на темата. Забележително е времето и пространството в интерпретацията на Христо Казаков. 

Фразата използва темпото само като препоръка. Тя неизменно разгръща своя живот под неговите ръце и добива логична последователност, почти в крайния възможен момент, който докато слушаме осъзнаваме, че е магически подбран... Залата си поема дълбоко въздух. Произведението е завършило. От началото на „Голдберг“ вариациите в тази тяхна интерпретация са минали 55 минути. Минути на вълшебно изживяване от съпреживяването на една изключително значима творба за всички времена.

Следва поискания от публиката бис, който съставлява Органна прелюдия от Бах. С удивление наблюдаваме Христо Казаков да поставя ноти на пулта на рояла. Току-що той е изпълнил за нас едночасова творба от изключителна сложност наизуст... А органната прелюдия е красива мелодия, съпроводена от взаимно допълващи се хармонии, които ни превеждат познатото ни от „Голдберг“ вариациите поле на духовни изживявания.

Втора част на концерта е „Приключенията на Хипократ“ - петчастно произведение за струнен квартет на Чик Кърия. Музикантите от Кварто посрещат своята публика с радост и вълнение от предстоящия нов сезон за квартета. Поднасят им поредно музикално предизвикателство, толкова характерен знаков белег на известния наш състав. Очакваме да чуем нещо сложно за разбиране и слушане. За изпълнение сложността със сигурност е изключителна. Но за всеки любител на джаза, този програмен квартет не е изненада нито в своята структура, нито в ритмическите решения, нито дори и в осъвременената Бахова фактура и полифония. На моменти чуваме Шостакович, Прокофиев, Пиацола. В други фрази разпознаваме Дебюси. Но тази музика е трудна за описване. Тя просто трябва да се чуе. Интерпретацията на това произведение след Голдберг вариациите все пак ни оставя с известно чувство за малко съкратен в своята дължина музикален експеримент-сюита. Тук частите са контрастни, сложни, полифонични, революционни, провокативни и безкрайно интересни, но за наше съжаление някак кратки, почти като незавършени или може би внезапно завършени. Гениалният пианист и композитор Чик Кърия, с характерния си почерк на музикант от световна класа е направил опит да прехвърли на струнните инструменти от състава изразността, ритмичната структура и умишленото закачане на „класически погрешни“ хармонии,- типични за музиката на джаза.

Опитните музиканти от Кварто квартет покоряват и това музикално предизвикателство със замах. Може би все пак поемат риска изключително сложната фактура да отнеме от обичайното им „полудяване“. Тук полудяването е равносилно на удавяне, а те съумяват да се движат по острието на бръснача без да изгубят самите себе си или представата къде в нотния текст се намират. В класическите фрагменти, които се явяват в тази музика, квартетът се чувства в свои води, а отдалечаването от сигурния бряг в накъсаната и сложна ритмически структура е премерено поет риск.

Насладихме се на интригуващ и нестандартен концерт в тази свежа октомврийска вечер. Bach to Jazz бе умело хвърлена ръкавица от страна на прекрасните музиканти от Кварто. Концертът загатна какво да очакват гостите на състава в ежемесечните и невъобразимо предизвикателни проекти на квартета. Кварто е другото, непознато за България лице на камерното музициране, без аналог в световен мащаб по отношение на честотата на концертите, тяхната неимоверна сложност и изключително музикално разнообразие.

Очакваме с нетърпение следващите проекти на тези наши музиканти, които съвсем определено заслужават още много от специалното внимание на публиката си, което получиха тази вечер.