Мост към Изтока: класическата китайска литература

Старите архиви и потъмнелите прашни ръкописи рядко предизвикват особен интерес на нашите географски дължини. Още по-рядко те стават обществено достояние.

Въпреки това ИК "Гутенберг" прави сполучлив опит да ни изненада с новото си интригуващо заглавие „Изгрев до птица: класическа китайска лирика от династията Хан до династията Тан“, която покрива почти 13 века.

Това е второто по рода си усилие на въпросното неголямо издателство след „Корени и корони: перуанската поезия от Гонсалес Прада до Валехо“ (2016) и въпреки два пъти по-скромния си обем, преодолените трудности и предизвикателства будят уважение.

Подобни книги в днешни дни не достигат до много читатели, но това не означава непременно липсата на интерес, тъй като те изграждат ценните първооснови на едно все още несбъднало се културно взаимодействие; те са признак за духовните дирения и необходимостта от разширяването на културния хоризонт, чиято посока е по-скоро от „малките“ към „големите“ езици.

За първи път българският читател има възможност да се докосне до толкова широко представяне на сравнително малко познатата китайска средновековна поезия. В „Изгрев до птица“ са представени над 60 автори с над 200 стихотворения, като антологията е подредена на хронологичен принцип. Сборникът е снабден със скромен за специалистите, но достатъчен за непосветените читатели научен апарат – за радост на вторите и за недоволство на първите той е изнесен на последните страници.

Ясно личи опитът да се представи ново, огромно по своя обхват тематично и идейно поле. Въпреки че подходът на вече възрастния Лазар Николов може на пръв поглед да изглежда спорен, в своеобразния експеримент формата и множество от символите се оказват „преведени“ до по-достъпни за европейската поетическа традиция строфи и знаци.

Най-голяма радост доставя по-пълното представяне на все още малко познати класици на китайската изящна словесност като Уан Уей, Ли Хе и Уен Тин-юн.

Антологията завършва с поезията на императора Ли Ю, починал през 978 г., когато обновителният литературен импулс на династията Тан постепенно отшумява и отстъпва пред своеобразна „криза на духа“, пред песимизма и скептицизма на по-индивидуалистичната династия Сун.

Дали китайската поезия е представена тук в своята цялост? Дали е отразен целият неин блясък? Едва ли. Въпреки отдалечеността на епохата във времето от тогава са запазени десетки хиляди литературни образци. Обаче подобно издание буди надежда, че в България може скоро да се появят и други книги-пратеници от непознати традиции, както и преводи на емблематични автори като например Ли Цин-джао.