Лисичета бесуват в Народния театър

Снимка: Павел Червенков

Онези, които не са успели да гледат хитовия спектакъл „Лисичета” в Народния театър, то непременно трябва да поправят този свой пропуск през новия сезон, защото заедно с „Палачи” в театър „София” тези две представления си заслужава да бъдат видени. Онова, което ги отличава е пълната симбиоза между силен текст, страхотна актьорска игра, режисура и декори, а това не е за изпускане. Подобно съчетание не се среща винаги и то бе оценено първо от зрителите, а после и от журитата на театралните награди, като „Палачи” сякаш остана недооценено.

Въпреки че „Лисичета” е създадена преди повече от 80 години, като че ли е писана за днешния ден, от наш съвременник. В затвореното малко пространство на камерната зала на Народния (сценография и костюми Свила Величкова) имаш чувството, че гледаш през ключалката в „кухнята” на едно семейство – ставаш свидетел на най-скритите им отношения, драми и трагедии. Онова, което се разкрива пред очите ти, всява ужас и дълбок пòтрес. Но пък ти става напълно ясен произходът на техните пари и каква е цената да станеш милионер. Авторът й сякаш е прогледнал в бъдещето - за живота на днешните новобогаташи. Подходът е доста безкомпромисен и прям, до болка откровен, по мъжки дори суров и направо не е за вярване, че е писан от жена. Човек неволно започва да изпитва уважение към авторката Лилиан Хелман, която доста смело е описала неща, които явно са й добре познати и звучат напълно правдоподобно. Текстът е стегнат, изключително динамичен, психологически оправдан и през цялото време държи зрителя в напрежение. Все едно гледаш качествен холивудски трилър. Личи си, че Лилиан Хелман има перото на опитен холивудски сценарист. Резултатът – силен и въздействащ спектакъл, което дължим освен на качествения текст, така и на ясната режисьорска концепция на Бина Харалампиева, подплатена разбира се с добра актьорска игра.

Пиесата разказва за един решаващ момент в живота на семейство Хюбърд, което е на прага да продаде фамилния си бизнес за милиони. От това с какъв процент ще влезе всеки един член на фамилията в сделката, зависи и какъв пай ще отхапе от нея. Зрителите стават свидетели на кървава битка между трима равностойни по своята алчност и безскрупулност герои – братята Бен (Дарин Ангелов) и Оскар (Христо Петков), и тяхната сестра – Регина (Теодора Духовникова). За съжаление точно красивата Регина е най-гадна и се държи като безсърдечна кучка. Странно е, но Лилиан Хелман е обрисувала жена с най-отрицателните качества в пиесата, нещо, което обикновено е запазена марка за мъжете в класическата драматургия (разбира се има изключения, като в „Крал Лир” и „Макбет”). Зрелището, което се развива на сантиметри от зрителите е жестоко и в същото време омагьосващо, сякаш гледаш кървава гладиаторска битка на живот и смърт. Последното не е преувеличение, защото един от героите – банкерът Хорас (Иван Юруков) наистина умира и то не без участието на съпругата си Регина.

Дарин Ангелов и Христо Петков успяват убедително да изградят образите на двамата братя, които макар и различни по характер, си приличат по алчност и безскрупулност, в което ги надминава единствено сестра им Регина. След толкова много роли в Народния театър Теодора Духовникова сякаш едва тук успява да скъса с образа на сладка, фатална красавица и да изгради един цялостен образ на вещица в красива обвивка, за който не случайно получи номинация за „Икар”.

Пълна противоположност на тези трима неумолими хищници, мразени и от най-близките си, са останалите членове от семейство Хюбърд – съпругата на Оскар - Бърди (Ани Пападопулу), чистата 17-годишна дъщеря на Регина (Радина Боршош) и прислужницата Еди (Цветомира Даскалова), която е част от семейството. В тази група може да добавим и съпруга на Регина - Хорас, който предпочита да живее далеч от своята съпруга, която му е разбила сърцето. Много точна игра на Иван Юруков като сърдечноболен и като нежна и ранима душа, който също бе номиниран за тази си роля. 

Но не само Хорас е пострадал от тримата Хюбърдови. Първото впечатление от снахата Бърди, изиграна от Ани Пападопулу, е на отнесена и лековато прекарваща дните си с чаша алкохол в дома на Хюбърдови, но постепенно разбираш колко дълбоко наранена е тя, докарана до границата на вменяемостта. Израснала като обичана дъщеря в голямо и заможно плантаторско семейство, Оскар се оженва за нея заради зестрата й. Неспособна да се приспособи към вълчите нрави в новото семейство, ранена от равнодушието на своя съпруг и от неговия нрав на убиец (ловува, за да убива), тя се прекършва и намира утеха единствено в алкохола. Като вижда, че синът й Лео (Марин Рангелов) върви по стъпките на баща си, в един момент  признава, че го мрази. Великолепно изграден образ от Ани Пападопулу (напълно различен от всичко, изиграно от нея досега) на презряла и отчаяна от живота матрона, на която обаче симпатизираме не само, защото е жертва на Хюбърдови, а и защото е запазила човешкото в себе си. Доста сложен образ, с който Ани Пападопулу се справя отлично, не случайно взе „Аскеер” за ролята на Бърди.

Накрая, още веднъж трябва да поздравим Народния театър с избора на „Лисичета”, в постановка на Бина Харалампиева. Заслужава да бъде видян този кървав лов на тези дребни хищници. Подобно зрелище не се забравя.