"Жертвоприношение" на Тарковски

Може би киното е най-личното изкуство.
В киното само интимната авторова истина се превръща в убедителен аргумент за зрителя в салона.
Андрей Тарковски

Наричат Тарковски: „агиограф на киното“ (лице, което пише жития на светци) „поет на мълчанието, художник в киното“, творец, който пресъздава „образа на времето, образ не с „определено значение, изразено от режисьора, а цял един свят, отразен в капка вода“.

Налага се и понятието „стил Тарковски“ – кинематографичен почерк, който включва: дълги кадри, снимани само от една камера, хомогенна смес от реално време, мечта и спомен, „вграждане“ на лица и действие в пейзажа, визия наситена с: необятни пасища, бяла мъгла, обвиваща къща сред потънала в зеленина долина, пречистващи проливни дъждове, кадри на горящ хамбар или къща, различни предмети, потопени във вода, алегории, риторични фигури, препратки към символиката на изобразителното изкуство и класическата музика като „овеществен обект“, но и като духовен катарзис. Сплавта - трансцендентално и духовно, светско и религиозно, реалистично и метафорично, битово и поетично…, опосредствано „запечатва“ персонификацията на човешкия живот чрез съдбата на отделния индивид, действащ като алтер его на режисьора.

Самият Тарковски изповядва: „Какво изобщо е изкуство? Доброто или злото? Откъде идва то – от Бога или от дявола? От силата на човека или от неговата слабост? Може би то е залог за човешка общност и образ на социална хармония? В това ли се състои неговата функция? То е нещо като обяснение в любов. Като признание за собствената зависимост от други хора. То е изповед. Един несъзнаван акт, който обаче отразява истинското значение на живота – любовта и жертвата”.

„Жертвоприношение“ е именно филмът за екзистенциалната драма на интелектуалеца, разпънат между битието на земния човек и божествения избраник, между ероса и светостта, между съмнението и просветлението, между егото и смирението, между душевния хаос и вярата, между отчуждението и съвестта… “Пътят“ на протагониста (Ерланд Йозенфсон в ролята на професор Александър) е трънлив, осеян с капани, болезнен, апокалиптичен, но и някак си пречистващо умиротворителен, с кълнове Надежда. Самият Александър го извървява чрез метаморфозното, като че ли „утрояване“ на образа: в човешки план – физически реален облик, пантеистичен - чрез засаденото дърво, християнско-обреден чрез репродукцията на картината на Леонардо – „Поклонението на влъхвите“. Така актьорът, природата, изкуството (заснети отгоре, поставени често в рамка, съдържателно обособени в кадри…) се превръщат в герои на филмовия разказ. Той следва логиката на разгърнато огромно художествено платно. Оживелите обекти кинематографично представят (визуално и смислово) преходът от смъртта към живота, от голготата към светлината, от греха към изкуплението, от атеистичното недоверие към молитвата, от словоизлиянието към осъзнатото действие. В „Жертвоприношение“, Тарковски размества реални и съноподобни, символни, рационални и емоционални пластове с размаха на творец, за когото личната съдба и буйното въображение са житейски избор и мисия, а киното е фактор за духовна промяна. Филмът приютява, като че скритите душевни пориви на режисьора-сценарист, неговите желания, истини, копнежи, страхове и изстрадана мъдрост.

Александър е професор, който се готви да отпразнува рождения си ден с няколко свои близки: съпругата си Аделаид, дъщеря им, лекаря Виктор и особняка Ото, местен пощальон. Ото има странно хоби - колекциониране на необясними събития. Той подарява на Александър оригинална карта на Европа от края XVII век - много скъпа вещ. Междувременно започва нова световна война. Александър дава обет, че ще се откаже от семейството и приятелите си, ако Господ ги съхрани. Ото го съветва да отиде при Мария, странна жена - магьосница и единственият човек, който може да му помогне. За да спаси хората, които обича, Александър трябва да принесе жертва… Така накратко може да се резюмира сюжетната канава на филма.

Проследявайки тази логически обоснована структура, обаче, зрителят се „сблъсква“ с множество художествени „ребуси“, наситени с алегорични асоциации и препратки. Публиката попада в един сложен тематично-стилистичен, типичен за Тарковски, свят. Свят - ирационален, провокативен, колкото и натуралистичен, толкова, и притчово фантастичен. Фабулният цикъл стартира и завършва със самотното дърво. Дървото като жизнен вертикал между земята и небето, като вертикал - стълба, свързваща видимото с неизразимото, като опора, поддържаща човешкото тяло, като мистичен храм на душата. Разказаната история за монаха, послушника и възроденото дърво от началото на филма се трансформира в края му във визуална фикция на съхранения и обновен Живот - момченцето, поливащо дървото. „Ритуалът“ на жертвоприношението / подпаления дом – идол и затвор / – изкуплението / себеотричането - победата на духовната човешка природа над животинското в нея/ – възкресението /безмълвното дотогава дете изговаря първите си думи/ е осъществен посредством единението на човешкото с божественото. Съзидателната материална и нетленната духовната мистерия се сливат, за да се роди Надеждата. Защото както пише Д. Форчън, "жертвата е преминаване на силата и енергията от една форма в друга. Когато извършваме някакъв вид жертва ние вземаме една статична форма на енергията и като разрушаваме формата, която я ограничава, я пускаме да циркулира свободно в космоса. Това, което принасяме в жертва в една форма в определено време, се появява отново в друга форма".

В „Жертвоприношение“ душата е суха, жадна земя, която чака своя Спасител. Както сухата земя желае да бъде напоена от дъжда, така и Човекът очаква появата на Божествената сила, която да му покаже пътя към Светлината. А той минава през хаоса, болката, лутането, паденията, пораженията…, за да го отведе до духовното прозрение за смисъла и красотата на самото Съществование. Всичко това, Тарковски „рисува“ с изящната визуална палитра на художник - естет, с емоцията на пантеистичното благоговеене пред пейзажа, със силата на сентенцията в монолозите и диалога, с виртуозното движение на камерата, която фиксира предмета, емоцията, детайла или се рее над приказно нереалните пространства…, с убийствено бавния ритъм на неслучилото се случващо се… Така при него паметта се превръща в реалност, желанието става факт, пространството провокира безкрайни възможности, нравствеността придава истинност на познанието, болката се превръща в утеха, а саможертвата „ескалира“ в залог, че бъдещето е възможно.

Филмът задава въпроси, но не предлага еднозначни отговори. По скоро предоставя възможност за дълъг разговор, за спорни гледни точки и тълкувания, за формирането на верни почитатели или открити несъгласия и отрицания. Труден, емоционално наситен филм, филм - поезия в проза и проза в поезията, етично и художествено предизвикателен, след който ти се иска да изстреляш като в скоропоговорка „защо…“, “как…“, „какво…“ или да замълчиш притихнал…

____________

"Жертвоприношение"

• Сценарий - Андрей Тарковски
• Режисьор - Андрей Тарковски
• Оператор - Свен Нюквист
• Музика - Йохан Себастиан Бах, Ватазумидзо Шусо, шведска народна музика
• Звукорежисьор - Кристиан Ломан
• Монтаж - Мишел Лежеловски, Андрей Тарковски
• Художник - Ана Асп
• Художник на костюмите - Ингер Пехрсон
• Продуцент - Ана-Лена Вибум

• 1986 г. - "Голямата награда на журито" за Андрей Тарковски от Международния филмов фестивал в Кан.
• 1986 г. - Приз FIPRESCI за Андрей Тарковски от Международния филмов фестивал в Кан.
• 1986 г. - Награда от екоменическото жури за Андрей Тарковски на Международния филмов фестивал в Кан.
• 1986 г. - Приз за Алън Едуал от Международния филмов фестивал в Кан.
• 1986 г. - Приз "Златното острие" за Андрей Тарковски от Международния филмов фестивал във Валядолид.
• 1987 г. - Приз в категорията "Най-добър актьор" за Ерланд Йозефсон от Guldbagge Awards, Швеция.
• 1987 г. - Приз в категорията "Най-добър филм" от Guldbagge Awards, Швеция.
• 1986 г. - Номинация за "Златна палма на ветровете" от Международния филмов фестивал в Кан

• 1988 г. - Награда в категорията "Най-добър чуждестранен филм" от БАФТА, (BAFTA Film Award).

* * *

Материалът е писан в магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“, юни 2018