В Едемската градина „С птици и с дървета разговарям“

В светлите Великденски дни осъзнаваме, че няма по-голяма надежда от тази, която ни дарява Възкресението Христово, няма по-голям оптимистичен знак за възраждането и вечността. Следвайки логиката на празника, изпитваме порив за живот, но живот според промисъла и естеството на нещата... Защото ние сме едно от нещата.

В този велик природен ред се вписва и най-новата книга на Драга Дюлгерова „С птици и с дървета разговарям”, изд. Славена, 2018. В тази малка по обем, но емоционално силна книга, лиричните откровения са илюстрирани с картини или фрагменти от картини на авторката и това несъмнено придава още по-голяма плътност на естетическото преживяване. Подходът не е нов за Драга Дюлгерова. Тя го следва в целия си творчески път не като самоцел, а защото той й е генетично заложен. Неслучайно образованието й започва с Техникум за художествени занаяти и завършва с „Българска филология”. Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Резултат от този богат житейски опит са 8 самостоятелни изложби и 18 лирични и белетристични книги, сред тях фамилната сага „Въртопът“, изд. „Славена“, 2016, с второ допълнено издание 2017. Драга Дюлгерова, за да щрихирам с още няколко думи биографията й, членува в СБП, превежда лирика от руски и английски, нейни стихове са преведени и публикувани в САЩ, Канада и Русия.

И така - Драга Дюлгерова е от онези творци, които са надарени с умението да се изразяват едновременно със средствата на различни изкуства. Подобно на Николай Рьорих или Николай Райнов, с които я свързва духовно родство, тя изследва света със сетивата на поет и художник. Синхронът между поезията и визията обживява изложбите й с поетични, а поезията й с живописни внушения. С този свой творчески знак тя претворява атавистичните връзки с божественото, с космичното, с всичко онова, което е закодирано дълбоко в нас. И което сякаш сме забравили. Може би защото съвременното битие е изпълнено повече със звън на джиесеми, отколкото със звън на чанове. Две толкова отдалечени една от друга вселени. Светът на самовлюбените селфита и модерните постистини, възправен срещу съприкосновението с живия „Свят, от цвят направен“, както е озаглавена предишната стихосбирка на авторката. Новата й лирична книга „С птици и с дървета разговарям“ е естествено продължение на същата пантеистична философия.

Вижте само как словото рисува образи и ситуации: "Луната се търкаля по баира"; "Облаче - бухлато бухалче подскача"; "Планината наметна ямурлук от мъгла"... Метафоричното мислене винаги е предпоставка за ярка поетическа образност. Но тази поетическа образност – и това е важно да се изтъкне - не застива в своята красота, а участва активно в изграждането на разказ: "От бримки – мигове дантела се опитвам да плета"; "Очите на къщите, безсънни и жълти, към пътя надничат"...

Поезията на Драга Дюлгерова традиционно изобилства със звукови алитерации, които придават своеобразна песенност на стиха. Чуйте как с лекота се редуват: С, Р и З: "През всичките сезони / с дървета разговарям и със птици / Снега разравям и тревите питам". На друго място С и Р очертават истински музикален пейзаж: "Светлите летни върхове сушат криле върху смокинята"...

Понякога игривият песенен слог черпи вдъхновение директно от фолклорната съкровищница: "До нас ще застане слънцето алено / И аляна-галяна, портокаляна / като малко дете ще подскача / и ще се смее любовта ни" ...

Препратките към фолклора или литературата и съкровената изповедност понякога забъркват лирическото и хомерическото в онази магическа смес, заради която някои критици наричат Драга Дюлгерова “Варненската Багряна”. Точно това се получава в прекрасната миниатюра „Самодивска риза”: „Пролетта си тръгна. Няма вече връщане. / Вечна съм и свята съм – все една и съща. / Луда – за обричане. Луда – за обичане. / Беше ли, не беше ли?... Беше!"...

Случва се и чувството за хумор да върви ръка за ръка с умението на авторката да съхрани детското в себе си. Наивност или привилегия, то винаги предизвиква усмивка и връща, макар и за кратко, към откритите сетива за света на детството. Като бисерче просветва „Детето в мен”, което – според настроението си в момента - може да възприемете като стихотворение за деца или като откровение на възрастен, който не се притеснява да погледне с известна насмешка на себе си: "Боже, това дете в мен как и откога носи / толкова много / ама тоооолкова много въпроси?!"

Тези и още много други открития и асоциации крие общуването с лирическите герои на Драга Дюлгерова, били те хора или чувства, дървета, птици, цветя или облаци. Родени от все същото богато въображение, те имат различен характер, но си и приличат по своята пълнокръвност, многобагреност и виталност.

Импресионистична по дух, „С птици и с дървета разговарям” пренася читателя в една истинска Едемска градина, в която съзерцанието и радостта от съвършеното мироздание тържествуват. И дори ако този райски сценарий бъде нарушен, дори ако Адам и Ева съгрешат и се наранят - а те го правят, това не променя основното чувство за предопределеност и щастлива заедност, за хармонично единение между човека и природата.

В своята Едемска градина лирическата героиня минава през всички сезони и всички чувства, докато стигне до познанието. Докато се припознае и примири със себе си като част от сътворението. В градината, която й позволява да се издигне до самата себе си.

Знак за тази Едемска градина е поетическата мантра „Аз стоя в градината” или „Стоя в градината“, която сугестивно се повтаря на различни места в книгата. С нея завършват първото и второто стихотворение, с нея започва и завършва третото стихотворение. Една мантра, като изповед и молитва пред вечността:

В градината стоя

През всичките сезони
с дървета и със птици разговарям.
Снега разравям и тревите питам -
дълга ли е зимата,
защото времето през мен тече.
Бих заменила шала от коприна
за снежната наметка на къпината,
но тя ревниво ме държи на разстояние...

В градината стоя и иде пролет.
Великденско венче извивам
от лъскави треви и от иглика.
Килим от цветове поляната гласи
за колесницата на вятъра.
И вятърът, изкусен кочияш,
препусна покрай мен, ала без мене.
И времето тече.