„Перфектните непознати“ – перфектна дисекция на човешките отношения

„Перфектните непознати“ – перфектна дисекция на човешките отношения

„Когато обичаш някого трябва да го защитаваш от всичко“

Жанр: драма, комедия
Италия, 2016, 97'

Режисьор: Паоло Дженовезе („Неаполитанско очарование“ (2002), „Няма съобщения на телефонния секретар“ (2005), „Пътуване до Италия - истинска история" (2007), „Нощ за двама“ (2008), „Банда Дядо Коледа“ (2010), „Незряло“ (2011) „Незряло 2: пътуването“ (2012), „Перфектното семейство“ (2012)…

С: Джузепе Батистон, Анна Фолиета, Марко Джалини, Едоардо Лео, Валерио Мастандреа, Алба Рорвахер, Кася Смутняк

Сценаристи: Паоло Дженовезе, Филипо Болоня, Паоло Костела
Продуцент: Марко Беларди
Музика: Маурицио Филардо
Оператор: Фабрицио Лучи

Фестивални награди и номинации:
David di Donatello 2016: Награди за най-добър филм и за най-добър адаптиран сценарий
Cairo International Film Festival 2016: International Competition: Награда за най-добър сценарий
Globi d'Oro 2016: Награда за най-добра комедия
The Norwegian Int'l Film Festival - Haugesund 2016: Main Programme: Награда на публиката
Tribeca Film Festival 2016: International Narrative Competition: Награда за най-добър сценарий

https://www.imdb.com/
www.videoclip.bg/watch/592503_idealnite-nepoznati-chast

„Перфектните непознати“ е филм за любовта, приятелството, човешката толерантност, маските, които носим и обстоятелствата, които ни принуждават да ги свалим. Той е за крехкостта на индивида, „защото сме чупливи всички ние, един повече, друг по-малко“. Затвореното пространство на една приятелска вечеря, режисьорът Паоло Дженовезе превръща в художествен калейдоскоп от пъстри минидрами, в перфектна, нежно-иронична дисекция на междуличностните отношения. Въпросите, които задава фабулата звучат съвременно предизвикателно. Те често надхвърлят границите на италианската действителност, в която е разгърнат сюжетът, въпреки „щипките“ национални подправки. Именно последните придават свежестта и спецификата на филма – чрез италианската бъбривост, „лесната запалимост“, когато е засегната целостта на любовното чувство, поезията и красотата в детайла, ироничното намигване…

Доколко сме склонни да приемем различния от нас и каква цена плащаме, когато не се вписваме в нормата? - питат „Перфектните непознати“, т.е седмината приятели, които чрез една наивна на пръв поглед игра – споделяне на обажданията и съобщенията от личните телефони, разголват потайните кътчета на душата си. Душата, която копнее, жадува, бленува, радва се и страда от/за Любов. Любовта като обект и субект, като даденост и илюзия, като духовен пир и проклятие, като сладко – горчиво изкушение, като физическа осезаемост и виртуален заместител. Ситуирана в координатната система на конкретен времеви отрязък - вечерта на красивата луна и нейното затъмнение, тя е разнопосочна, смешно-тъжна, открита или забулена в тайнственост,уязвима или устойчива на сътресения. Това е любовта към вкусната храна, към удоволствията в живота. Това е любовта към Другия (дете, родител, партньор, съпруг, приятел). Това е любовта към творческия акт, към професията. Това е любовта към себе си. Това е любовта към играта, към риска… Всичко това е тя - тази която искаш, която гониш, която нараняваш, която заключваш, която боготвориш… Приемаща различен облик, Любовта руши клишета, развенчава табута, иронично се смее, самотно плаче…, повеждайки персонажите, а и зрителя по трънливия път на Истината за Индивида, свалил защитната си Маска.

Можем да определим света на „Перфектните непознати“ като честен и деликатен (въпреки грубия на моменти словесен изказ) кинематографичен разказ за скрития “друг“ във всеки човек, за желанието той да остане в сянка, но и да бъде открит. Защото това е желязната логика на Живота. Филмът е и за крехкостта на интимното чувство, за това трябва ли то да „излезе“ на показ, а не да остане в сакралната тайнственост на личностното. Еднозначен отговор няма. Остава правото на избор, а именно той превръща творбата в разговор с продължение, в разговор въпрос – доколко сме способни да общуваме със себе си, с околните, със света около нас, т.е. в разговор с отворен финал… Една от възможностите за разкодиране на този финал са възгледите на Никлас Луман, изложени в „Любовта като страст“. Накратко те се синтезират в тезата – единият - „влюбеният е длъжен да действа, защото е изправен пред избор, който трябва да бъде направен“ (да прости или се откаже от любовта), „любимият от друга страна“, преживяващ раздвоение, „очаква от влюбения да се идентифицира с преживяното. Единият трябва да участва, докато за другия (който освен това е завинаги обвързан с проектирания свят), е „необходимо само да направи проекция. Потокът на информация, пренасянето на селективността от… любимия към… влюбения“ представлява пренасяне на преживяването в действието. Специфичната природата на любовта се крие в тази асиметрия, в необходимостта да се отговори на вътрешното преживяване, на вътрешния опит с действие, да се отговори на вече наличната обвързаност с обвързаност.“

Друга възможност е опосредственото обвързване на „Перфектните непознати“ със схващането на Ален Бадиу във „Възхвала на любовта“. За него „любовта не е просто двама души..., между които се разгръща интроспективно отношение: тя е изграждане, създаване на живот, вече не от перспективата на Един, а от перспективата на Двамата“… т.е. така наречената „сцена на Двама“ (в случая сцена на три двойки, плюс една в перспектива). Филмът отваря „врата“ и към друго обобщение на Бадиу – любовта е „трайна конструкция“, „упорито приключение“, тя е реална, само когато „триумфира трайно, понякога болезнено над препятствията, издигнати от времето, пространството и света“. Любовта, преодоляла разногласията, скандалите, противоречията..., е Любов, Любов, която изобретява „наново Живота“. Поредното предизвикателство предстои…

_________

Текстът е писан в магистърската програма "Литература, кино, визуална култура", СУ, 2018 г.