Природни стихии и риби в творбите на Росен Рашев-Рошпака и Силвия Чанева

Росен Рашев-Рошпака, "Небесен ритуал"

Сложни теми в прости форми съумяват да синтезират художникът Росен Рашев-Рошпака и керамичката Силвия Чанева в общата им изложба, която бе открита в столичната галерия „Ракурси” и ще продължи до 24 март. Невероятна хармония в облика и цветовете има между тези два вида изкуства, което не се случва често. Обединява ги любовта към „земните” и обикновени на пръв поглед неща, които са изведени до някакви крайни и опростени форми, които всъщност са резултат от дълго обмисляне и компресиране, ако използваме тази модерна дума. Получили са се знакови, почти символични творби, които общуват помежду си на свой вътрешен език, който ние зрителите долавяме свръхсетивно като майчински, почти загрижен, приканващ ни да се вгледаме в себе си и да се обърнем към истинските, изконни неща в живота като семейството, любовта, земята, природата. За това ни подсказват темите и „земните” цветове в творбите.

Трудно е да се говори за нещо общо между керамика и живопис, но ето, в експозицията в галерия „Ракурси” я откриваме – това са облите, закръглени форми, които са абсолютен закон и при двамата автора. Рошпака е известен с това, че избягва категоричните остри форми – неговите спирали на живота („Островът на живота”) и крачещи риби („Пъстрите риби”, „Влюбените риби”) са станали емблематични, дори „марсианците” му – човечетата с антени на главата или четириъгълни уши („Небесен ритуал”, „Богът на любовта”) приличат на симпатични детски рисунки. А съдовете на Чанева напомнят на добре заоблени речни камъни, които сякаш са изгладени от хилядолетната борба на вълните и твърдата материя. В синьо оцветените съдове, сякаш виждаме как се разбива пяната на вълните.  

Почитателите на художника Росен Рашев-Рошпака ще открият промяна в неговата цветова гама – синьото и червеното вече са яростно, силно наситени, за разлика от по-ранните му творби, които бяха почти бели, монохромни или в нежни нюанси на сивото, жълтото, бледо синьото. Но иначе стилът и темите са напълно разпознаваеми. Той си остава „наивистичен”, темите са синтезирани в почти „детски” рисунки, художникът продължава да контурира с бродиран шев основните фигури в своите картини. Градската тема, ако може така да я наречем, е пресъздадена в черно-бяло - в гъсто заселена улица („Моята улица”) или въобще пространство („Един слънчев свят”) плътно са притиснати дребни фигурки, знаци, животни, букви и тук-там се четат изписани по детски надписи: ”Ангел”, „перка” и т.н. Сякаш виждаме града погледнат от горе, от птичи полет и от този обобщен ракурс разбираме колко е пренаселено мястото, в което живеем. Рошпака има вкус и към философските теми, предадени в три от картините пределно лаконично, но точно – „Райската ябълка”, „Мъдрото лице” и „Адам и бога”, в които се заиграва с мита за библейската ябълка от рая.

Накрая трябва да се отбележи, че изложбата на тандема Рошпака-Чанева в галерия „Ракурси” е направена толкова професионално, с такава любов, че направо може да служи за учебник – как успешно да съжителстват два вида изкуство.