„Възвишение“ или голготата българска

„Животът е комбинация и движение между ограниченията и свободата.“  

Абас Киаростами

Погледът върху миналото може да бъде романтично-приповдигнат, носталгично-емоционален, критично-коригиращ, неутрално-обективистичен… “Възвишение“, създаден по едноименния роман на Милен Русков, е своеобразно кинематографично „вглеждане“ в/за историята на българския XIX век. Конкретиката на литературната творба и нейното пренасяне на големия екран се разгръща в реален времеви отрязък – 1872 год. – Арабаконашкия обир на Димитър Общи и последиците от него. Опирайки се на реални исторически факти, филмът, следвайки логиката на книгата, се оттласква от тях и прави своя художествена трактовка /писмото, което трябва да предадат двамата основни протагонисти (Гичо и Асенчо) - индивидуализирана художествена „извадка“ на народопсихологическите нагласи на пресъздаваната епоха) на Левски (реална историческа фигура). В нея няма двуполюсно декларативно разделение на положителни и отрицателни персонажи, а се търсят пълнокръвни човешки типове, които едновременно са обобщаващи, но и личностно разпознаваеми. В тази плоскост с особена сила се разгръща трагизма и величието на българската голгота, към която са се устремили не само нашите възрожденци, но и в която косвено можем да открием и съвременното си битие като народ. „Българин да си е зла съдба…“ – ще сподели с укор и болка Гичо с пълнокръвното изпълнение на Александър Алексиев, за да приеме/ поеме по драматично изстрадания път към смъртта като път към свободата.

Именно темата за свободата, цената на отвоюването ѝ, средствата за нейното постигане... и в книгата, и във филма се пресъздават чрез личната съдба като част от общонародната. Просветителският и революционният „модел“ се срещат, отблъскват, преплитат в романтично-натуралистичното „приключение“ на персонажите в естествената среда на българската природа и битовата, селско-градска реалност. Диапазонът на „дестинациите“ придават епичност, широта, простор на изображението, което обема патоса на една цяла епоха. И докато романът на Русков изисква от читателя да се „остави“ в плен на въображението си (поради спецификата на повествованието, като форма на писано слово), то филмовата визия „опредметява“ картината, без обаче да накърнява поетичния полет на зрителската фантазия. Операторът Антон Бакарски вае като магьосник красив, поетичен свят, населен с обикновени-необикновени „детайли“ – хора (хайдутите, поробителите…) и животни (коня и реещата се птица в началната и финалната сцена – ценна мeтафорична находка…), пейзаж (гората и хълмовете…) и бит (двора, селската къща…), атмосфера (обира, „банята“) и контекст (френските дрехи, колибата…), светлини и сенки, земя и небе…, свят, който всеки зрител сетивно може да улови, но и доразвие. Трагикомичната история за „возвисяването“, освен с пластичната пищност на изображението във филма (подобно на книгата), приобщава и с философско, морално-етичните си проблеми, изведени чрез монолозите, диалозите, обобщенията-сентенции (“Никой ся не интересува от народа, а и народа ся не интересува от никого...“), динамиката на действието (леко лежерно-протяжно или забързано-емоционално). В тях „струи“ целият хаос на човека, разпънат между тъмнината и светлината в душата си, между малодушието и смелостта, между предателството и саможертвата. Тази двойственост на индивида е великолепно пресъздадена от Стоян Дойчев, превъплътил се в образа на първично автентичния Асенчо (художествена находка както за романа, така и за филма). Той е едновременно специфично отражение на душевната колизия в събрата си Гичо, но също и негов антипод, едновременно колоритно индивидуално обособен, но и национално правдоподобен образ на българина, извън конкретното историческо време.

„Любя, любиш, люби….“ (пример за глагол в буквара на П. Берон, притежаван от Асенчо) – с тези думи, взети от канавата на романа, започва и завършва филмът „Възвишение“ (обещаващ дебют на режисьора Виктор Божинов). Рамкирайки неговата смислова стилистика, те са поглед в миналото, но и зов към един народ, който до дъно трябва да се опознае. А опознавайки се, може да отправи поглед в бъдещето…

_________________

„Възвишение“

Жанр: драма, исторически
България, 2016, 120'
Сценаристи: Милен Русков, Виктор Божинов, Нели Димитрова
Режисьор: Виктор Божинов
С: Владимир Михайлов, Ивайло Димитров, Кирил Ефремов, Христо Петков, Веселин Анчев, Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Благовест Благоев, Станислав Ганчев, Румен Гаванозов, Антонио Димитриевски, Филип Аврамов