Хитовият „12-те гневни” с премиера в театър „Възраждане”

Снимка: Театър „Възраждане”

Качествен психологически трилър, с виртуозна актьорска игра – това е, което е направило от пиесата на Реджиналд Роуз „12 разгневени мъже” хит, по която са екранизирани толкова прочути филми. Да посегнеш към нея е голям риск, който не си спомням дали са поемали скоро българските театри. Но ето, общинската трупа на театър „Възраждане” включи в афиша си „12-те гневни”, постановка на проф. Пламен Марков (по пиесата на Роуз и мотиви от сценариите на едноименни филми от 1957, 1997 и 2007 г.). Без да сме пророци може да предскажем, че това ще бъде едно от техните хитови заглавия, също като другото - „Ало, ало”. 

За такъв спектакъл като „12-те" казват на жаргон, че е тип „актьорско представление”. Театърът трябва да има в резерв достатъчно мъже – 12 на брой и те да са актьори-чудовища, при това с подходящи типажи, за да се получи. Е, при киното това е по-лесно, още повече, че в такава държава като Русия Никита Михалков е имал в запас достатъчен избор от актьори и неговата последна екранизация „12” направо ни зашемети с актьорската игра.

Затова режисьорът проф. Пламен Марков за неговите „12-те гневни” е прибегнал до хитър ход – той е вкарал жени в състава на съдебните заседатели и е поканил за гост-актьори двама от най-опитните артисти, с ярък типаж, какъвто е например Христо Мутафчиев. За доайена на Младежкия театър Стефан Мавродиев няма какво да говорим – неговата интелигентност и фина, деликатна работа по образа винаги са били на висота. Като прибавим към това натрупания опит и майсторство на самия режисьор и на сценографката Мила Каланова, става ясно защо те са успели да направят от едно скучно съдебно заседание силно раздвижен спектакъл, с остър диалог и силна драматургия. Получил се е трилър, от най-висока проба, театър тип съдебна драма.

Веднага трябва да се отбележи, че играта на целия актьорски ансамбъл е абсолютно равностойна и е на изключително високо ниво. Затова не може да бъде отделен нито един от тях (Свежен Младенов, Христо Станчев, Георги Златарев, Йордан Ръсин, Боян Младенов, ​ Анатоли Лазаров и Ивайло Драгиев). Всеки един от 12-те заседатели е почти анонимен – той се назовава само с номер, но в хода на действието бронята на всеки един от тях се пропуква и на публиката става достатъчно ясно кой какъв е. А от там – какви са мотивите му да гласува с „виновен” за 18-годишното момче, срещу което е повдигнато обвинение в убийство на баща му. Тук няма да разказвам интригуващия сюжет и за това как заседател №8 (Свежен Младенов) обръща хода на заседанието. Само ще отбележа, че вкарването на жени-актриси в представлението – на трите заседателки - Ивет Радулова, Донка Аврамова-Бочева и Жана Рашева, както и на представителите на съдебната власт - Костадинка Аратлъкова, Лиляна Шомова, Виттория Николова не е нарушило тъканта на представлението и не го  е променило, затова вероятно ще остане незабелязано за онези зрители, които не познават оригинала.

Засега „12-те гневни” на театър „Възраждане” се очертава като една от най-успешните софийски премиери за сезона.