Една книга в унисон с природата…

Погалих корицата, разгърнах страниците на „Да обичаш дивото. Монголия“ и ето... Виждам авторката във всяка страница, във всеки детайл дори. Това може да е книга за пътешествие до Монголия, но това е и пътешествие из вътрешния свят на самата Петя. Нейната авантюристична душа – дива и необятна, е успяла да запечата копнежа по една далечна страна.

„Върни се на обично място и остани по-дълго“ е само един от цитатите, които си записах, докато се разхождах из Монголия. Знам, че трябва да пиша повече за самата книга, но как, като непрестанно виждам усмихнатата Петя как жестикулира развълнувано и ми разказва ли разказва… Книгата ѝ е като един споделен разговор с нас, читателите, украсен с щипка диво и щипка мечти, от онези, щурите.

Много хора навярно нямат възможност да пътуват до такива далечни дестинации, но ако има повече подобни книги, в сърцата си ще чувстваме пъстрата черга от споделените емоции на онези, които са отишли, видели и запечатали. Книгата те хваща за ръка още от първа страница и те въвежда в своите дебри. И ти пътуваш, заедно с прелистените страници. Всяка страница е като преминат ден, като изминат километър. За по-малко от 10 часа, в които четях книгата, пропътувах мислено 8000 км и се върнах обратно у дома, за да въздъхна и да благодаря на авторката, че ме разходи из своите мечти и утъпкани и неутъпкани пътеки на душата.

„Тук си, за да се насладиш на празнотата и спокойствието“ е едно от изреченията, с които ще украся представата си за Монголия. За мястото, на което отиваш, за да помълчиш сам със себе си, да се върнеш към гласа на природата и да я чуваш в натрупалия се сняг отвън, в тишината на блещукащите звезди, в очите на животните, които те заобикалят.

Монголия е сбъдната мечта и това се усеща във всяка прелистена страница. Пожелавам ти да продължаваш да обикаляш света със смела крачка и жадно за пътешествия сърце!