За новото издание „Векът на структурализма“

Нов български университет издаде „Векът на структурализма“ – сборник в чест на 100-годишнината от „Курс по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр, под съставителството на антрополога доц. д-р Васил Гарнизов. Книгата съдържа петнадесет текста, които представят разгръщането на структурализма и неговата „българска версия“. В статиите на Петя Асенова, Иван Касабов, Димитър Веселинов, Мария Стамболиева, Кристиан Банков, Орлин Тодоров, Ивайло Знеполски, Петко Стайнов, Петя Тодорова, Мони Алмалех, Михаил Неделчев, Христо Трендафилов, Иван Звънчаров и Васил Гарнизов – са засегнати теми, които може би отдавна е трябвало да бъдат обговорени, но знакът, че това се случва сега е сам по себе си натоварен и с разбирането, че един преход е осъществен и се е преминало към друго – към нещо с по-голяма свобода, с по-дълбоко мислене и с безспорен принос за днешната хуманитаристика.

Още в първия текст, този на професора по философия Христо Тодоров – се представят няколко по-дълги линии на мисленето за езика, започвайки от структурализма като революция в езикознанието, преминава се през аналитичната философия и философската херменевтиката, за да се достигне до прага на съвременната необходимост от промяна, породена от това, че съвременното мислене за езика „все по-малко се съобразява с интелектуални, национални и езикови граници“.

Тълкувайки идеите на „Курса по обща лингвистика“ проф. Петя Асенова достига до излази, които могат да послужат и за рецепта как въобще се създават големите скокове в науката и в мисленето, подобни на Женевската школа, Френската социологическа школа, Пражкия лингвистичен кръжок, а и не само в областта на лингвистиката. „Въздействието на „Курса” – пише тя – „се дължи на изчистената и сбита, почти конспективна форма на устното изложение, стремежа към достъпно експлицитно внушаване на схващанията на преподавателя за същността на езика. Неподозиращият бъдещото си авторство Фердинанд дьо Сосюр (Ferdinand de Saussure: 1857-1913) е познавал и разбирал това, което разказва и затова е можел да го обясни така, че да го разберат и студентите. Но е имал и двама студенти без записки, които са направили от устното изложение книга.“

От важните места в сборника са представянето на шуменското „Тарту“ в текста на Христо Трендафилов, както и представянето на архива на Мирослав Янакиев в Нов български университет. Безспорен интерес предизвикват трите сюжета от автобиографичната статия на Михаил Неделчев, които се разливат и към повече сюжети, и към други биографии.

В приложение, читателите могат да видят страници от ръкописа на „Българското стихознание“ на Мирослав Янакиев, копие от оригинала на писмото, което Якобсон пише до Янакиев, факсимиле на първата статия на Никола Георгиев, която е и първа рецензия на „Българското стихознание“, заглавната страница и част от съдържанието от знаковия сборник на шуменското „Тарту“. За корицата са използвани оригинални записки на Мирослав Янакиев, които се съхраняват в Университетския архив на НБУ.

Сборникът „Векът на структурализма“ представя не само една теория за разбиране, не просто едно течение в хуманитаристиката, но и надхвърля това, което прави - представяйки една епоха във всичките и светлосенки. Епоха, която е служила и за прикритие и за откритие. Затова е и трудно тя да бъда представена накратко – в една страница, и само сбито за всеки от текстовете, защото наред с въпросите около структурализма се повдигат и много други – как е възможно Сосюр да е имал български студент, кога един професор може да ти стане учител, кое е времето, в което може да се заговори свободно за семиотика в Западна и в Източна Европа, на цената на какви духовни сили са оцелели малките научно-просветни центрове в условията на социализъм, възможно ли е въобще да се опитоми оптимизмът на структурализма – или той винаги ще изисква да има дълга и изживяна като разказ бележка под линия.

Още в уводните си слова съставителят Васил Гарнизов повдига остри въпроси като казва „Модата на структурализма като да премина, страницата бе обърната сякаш недочетена, особено онези редове под линия, които засягаха българския случай. А той е интересен не защото е български, а защото е написан с ум и страст и говори на и за нашия живот в нашите условия.“ - за да достигне в текста си към края на сборника, сред имената и приносите на Никола Георгиев, Богдан Богданов, Михаил Неделчев, Радосвет Коларов, Мирослав Янакиев – до същинското назоваване на времето. И да се зададе друг въпрос – риторичен: „Питал съм се защо точно структурализмът е бил частично толериран и не само в България, но и в СССР, и в Източна Европа и все още нямам убедителен отговор; защо не херменевтиката, например.“ – който може и да не чака отговор, но със сигурност променя жанра, сюжета и посоката на вятъра.

Сборникът е посветен и на юбилея на проф. Иван Касабов – един от последните структуралисти. Публикувана е и негова пълна библиография.

________

Векът на структурализма. Съставител: Васил Гарнизов. Нов български университет. София. 264 стр. Цена: 22 лв.