Никога румънското общество не е било критикувано от един нехранимайко

Отдавна не бях чела толкова болен, саркастичен и поетичен роман. Както отбелязва и румънската критика, никой досега не си е позволявал така крайно да диагностицира румънските съвременни проблеми чрез образа на един отявлен нехранимайко, който е движен уж от своя план в живота, който така и не открива. А и не желае да открие.

Сякаш изобщо няма значение за какво се разказва в романа „Дефект” на Флорин Иримия. Възмущението от действителността, която наводнява и превръща днешния човек (визирам румънец) в безпризорен хамстер е голямо. Има нещо „оголено” в тази книга, до кокал. Цялата тази крайност се смекчава чрез едно наглед незабележимо нещо: текстурата на текста. Не става дума за несъществуващата плавност на повествованието, а за играта с различните регистри и начина, по който функционират комплектувани и на мястото си. Бъркотията в главата на героя Едуард води до подреден и скопчен разказ, който, ако човек се опита да размести, ще открие, че става дума за изключително добре подреден и мислен текст.

Завиждам на румънците за този автор. Начинът, по който Флорин Иримия се впуска в действителността не е на показ, т.е. не чрез шаблони или чрез „прегръдки” и компромиси с днешното, не и чрез химерични бягства в историчността. По-скоро е чрез онази фикция, която се стреми да отгледа не кротко и неугледно „дете”, а диво и необуздано, за да служи за назидание. Играта с реалностите в „Дефект” заплита и отплита сюжета. Фикционалните дневници на някои от героите носят не толкова личен момент, колкото са част именно от тази игра на живот. Действието се развива на три континента, разказвачите сменят местата си, учители имигрират от бедност, семейства се разпадат, дете се ражда, без да бъде обичано, приятели се лъжат, майка умира като слугиня в Италия, проститутки преиграват, директор на училище забогатява чрез осиновяване на деца в чужбина, лекари не желаят да докосват раково болни… В цялата тази болезнена гама Румъния присъства като властна и отдалечена фигура. Този хашлашки модел на изобличение и желание на нехранимайкото Едуард да прави каквото си иска, е свежа струя непукизъм в литературното съвремие. Едуард минава през всичко учудващо безучастно.

Флорин Иримия е писател, който не се стреми да балансира, разбере, или да очовечи героите си (тръпки ме побива като видя някой да ме възпитава или назидава чрез книгите си). Не, той иска да стигне до онзи край, който гласи, че Румъния отказва да търпи корумпирани политици и ченгета от репресивния апарат на комунизма във властта, че интелектуалният елит е първият, който се противопоставя и отрича зависимостите и продажбата на държавата им.

В разговор с мен, писателят споделя: „Разбира се, интелектуалният елит на страната отдавна си бе дал сметка (ако не си е давал сметка винаги) каква катастрофа е представлявал комунизмът за Румъния, комунизмът бе и заклеймен като такъв официално в Парламента от 2006 г., но обикновеният човек, неосведоменият и прехвърлил вече определена възраст, не знам доколко съзнава или иска да осъзнае това. В Румъния съществува центробежна сила, желаеща промяната, която гледа в бъдещето и желае родината ни да бъде модернизирана в ускорен ритъм, това предполага по-добро и по-решително интегриране на страната ни в Европейския съюз, но съществува, вярвам, също толкова силна и обратна по посока сила, която желае нещата да се върнат към предишния модел, когато правителствата не бяха държани отговорни за действията и делата им, и правосъдието бе само фасада, и тази сила се основава, как иначе, върху невежеството на бедните, необразованите и неинформираните, на които е достатъчно да им се обещае по-голяма пенсия, за да дадат вота си на индивиди, лишени от скрупули, от компетентност и честност, които нямат друга цел освен собственото си облагодетелстване”.

Зад постмодерната дисекция на съвременното румънско общество в романа „Дефект” стои болката по загубената човечност и непримиримостта, че животът отминава, но е трябвало да се случи по-иначе и добре за поколението след революцията в Румъния през 1989.

Образованието е представено като магнит за използвачи със завършен факултет, Секуритате пък предлага израстване, дълъг е списъкът с недостатъците на румънеца, а критичният дух завладява читателя, който се замисля за своята действителност, за общата ни действителност с една съседна държава, която не пропуска случай да покаже будност и желание да свали маските на обществената незрялост и лъжа. Флорин Иримия се отказва от всякакви оптимистични теории за страната, в която живее. И в това прозира дълбоката му вяра на писател, че литературата е начин светът да бъде по-култивиран, ако не днес, то утре или когато, това няма значение. Важно е, че ще се случи: думите са пробудени, текстът е в истината, а човекът в романа е смачкан и дефектен. Но пък такава е и реалността, днешната, но не и тази, която ще бъде. 

В романа Румъния не присъства като конкретни топоси: няма имена на булеварди, няма улици, това води до определени дистопични характеристики, но въпреки това страната е назована многократно. В съня на героя Лорин, майка му е старица, дори двамата са остарели. Пробуждането от този сън е зловещо. В романа се откриват и личностни въпроси: какво да правим със своите и чуждите дефекти, да ги приемаме или да не ги забелязваме?

Нивата на разбиране в „Дефект” задават неговото пълнокръвие.

И сърдечността на писателя Флорин Иримия, роден в Яш, градът на меката и красива есен.

_________________

Флорин Иримия, "Дефект", изд. "Ерго". Сф., 2017. Превод от румънски Христо Боев; с подкрепата на Литературна мрежа Традуки

Флорин Иримия (р. 1976, Яш, Румъния) е лектор доктор във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в Яш. Пише литературни очерци от началото на 2001 г. като сътрудник на списанията „Обсерватор културал”, „Ромъния литерара”, „Дилематека”, „Тимпул ши суплементул де култура”. През 2009 г. дебютира като белетрист в списанието „Ноуа литература” (под псевдонима Едуард Тауту), а през 2011 г. в издателство „Брумар“ излиза романът му „Дефект”, номиниран за участие във Фестивала за дебютен роман в Шамбери, Франция (2013). Преводач е на романа „Орикс и Крейк” на Маргарет Атууд, съвместно с Николета Иримия превежда и романа „Наричаха я Грейс” на Маргарет Атууд. В издателство „Полиром“ се появяват книгите му „Един мрачен прозорец” (2012), „Някои неща за теб” (2014) и „Мистерията на китайските колички” (2016).