Шест истории с таксита правят дисекция на обществото в „Посоки”

Като брояч на такси – така бързо се превърта от екрана нашият живот в новия български игрален филм „Посоки” на Стефан Командарев, който излиза на 26 януари по кината. Сядаш в 6 таксита, шофьорите включват своя таксиметров апарат и в продължение на 103 минути гледаш 6 истории за случки от нашето ежедневие. В резултат се е получил доста реалистичен (но не и натуралистичен) разрез на нашето общество такова, каквото го виждаме всеки ден, без фалш и грим. Обективност и достоверност – това са главните плюсове на филма, които са постигнати чрез операторската работа, играта на актьорите и разбира се, чрез режисьорския подход към темата. 

За да ни вдъхне достоверност, филмът е направен в „документална” стилистика. Тук специално следва да отбележим работата на оператора Веселин Христов, който чрез специфичния начин на снимане успява да ни направи съпричастни на случващото се. Конструкцията на лентата е сложна – да преплетеш 6 истории и да ги направиш гледаеми не е никак лесно, но операторът и Командарев, благодарение на опита си, се справят отлично с проблема. Мозаичният тип на построяване на лентата е направен майсторски, няма дразнещи пропадания в сюжета и в смисъла на онова, което гледаме.

За „документалната” стилистика е много важен кастингът на актьорите и тук отново виждаме колко грижливо Командарев е подбрал състава. Дори и онези, които добре познават актьорите от театралната сцена, а и от екрана, ще бъдат приятно изненадани – всички така органично се сливат с персонажите си, че в първия момент са направо неузнаваеми. Във филма участват Ирини Жамбонас, Васил Василев-Зуека, Иван Бърнев, Герасим Георгиев-Геро, Димитър Баненкин, Васил Банов, Стефан Денолюбов, Георги Кадурин, Стефка Янорова, Добрин Досев, Юлиан Вергов, Борислава Стратиева, Анна Командарева. По-неочакван е изборът на Асен Блатечки в ролята на един от таксиметровите шофьори, но след „Съдилището” не е толкова изненадващо, че режисьорът отново е ангажирал „лошото момче” на БГ кино.

Знаем, че български филм на съвременна тематика обикновено се приема скептично от зрителите, може би защото това е една от най-хлъзгавите територии за българското кино. Главна причина за това е супер сгъстяването на цветовете, преекспонирането, преиграването на актьорите, хващането на частни теми, които сами по себе си са интересни и вярно отразяват действителността, но обикновено те не дават достатъчно широко обективна картина на прехода. Едва в последно време този „омагьосан” кръг бе разкъсан и може да кажем, че наред с други филми като „Урок” и „Слава”, вече и „Посоки” дава една доста сполучлива и обобщена представа за нашето съвремие, и това е едно от големите достойнства на филма (сценаристи Стефан Командарев и Симеон Венциславов). Броячът спира върху 2017-2018 година и съвсем точно ни слага диагнозата – такава каквато е, дори и да не ни се харесва особено. Дали е черногледство онова, което виждаме от екрана? Може би, но животът не розов. Трябва да признаем, че действителността предлага къде по-ужасни и гадни истории, които режисьорът ни  спестява, за да остави у нас светъл лъч и място за надежда. Да намериш точния баланс между реализъм и филмовия „живот”, се изисква голямо майсторство и с този филм Стефан Командарев доказва, че го притежава. Може да кажем, че след „Съдилището” това е следващата стъпка в тази посока за режисьора Стефан Командарев. От социален филм „Посоки” прераства в обобщаващата дисекция на нашето време, а това не го притежават много филми.

„Посоки” е копродукция с Германия и Македония. Български продуцент e “Арго филм” - Стефан Командарев и Катя Тричкова, подкрепен е от Националния филмов център.