Несъзнаваните аналогии или изкуството да пиеш силно кафе

Книгата „Несъзнаваните аналогии“ на Пенка Христова, издадена от Нов български университет през 2017 г., печели интерес и симпатии със своята обърнатост както към специализираната академична публика, така и към любознателни читатели, изкушени в решаването на логически задачи, попълване на тестове за интелигентност или просто демонстриращи вкус и нагласа към по-сериозните и едновременно с това увлекателни наративни конструкти/концепти на съвременната психология. В основата на нейния "научен сюжет" са аналогиите – техните видове, начините по които се генерират, когнитивните процеси, в които участват и моделират, знанията и личния опит, от които се извличат. Книгата на Христова поставя различни и много интересни акценти в изследването на човешкото възприятие и мислене. Тя буквално въвежда в лабораторията на последното, задавайки нови тематични полета, като неизменно удържа баланса между представянето на сложни казуси на достъпен стил и разгръщането на амбициозен и критичен подход към влиятелни тези и автори от областта на когнитивната психология. Така с лекота научаваме, че историите, които сме чули, в много по-голяма степен ни служат за изграждане на аналогии, отколкото тези, които сме прочели, както и че не трябва безвъпросно да се доверяваме на нобелови лауреати като Даниел Канеман, относно съществуването на два различни типа процеси на мислене и две различни мозъчни структури.

Като цяло, гл. ас. д-р Пенка Христова крайно последователно и прецизно въвежда в красивия и сложен свят на релационните структури и сходства. Авторката представя множество контексти, задачи и експерименти, в които се генерират аналогии, разяснява разликите между тях и релационния прайминг, като процеси, обслужващи една и съща функция, разкрива значението на физиологичната възбуда, инструкциите или репрезентациите за кодирането на визуална информация и режимите на съпоставяне. Особено внимание заслужава успешният ѝ опит едновременно да се впише в традицията на българската когнитивна наука, положена от доц. Бойчо Кокинов и творчески да я актуализира.

Не на последно място, Пенка Христова оставя свобода на своя читател да си проправи собствен път в книгата, според личните си предпочитания и търсения, и да избере дали да запомни, че аналогиите са мярка за флуидна интелигентност и са свързани с функционирането на челния дял на мозъка или това, че пиенето на сутрешното кафе е като каране на мотоциклет без каска.