ФСБ в зала „Армеец“ - виртуозният юбилей

На концерта на 7 октомври 2017 година в софийската зала „Армеец“ по случай 40-годишнината от създаването си ФСБ, за разлика от хард-рок импровизациите от предишните си концертни изяви, предпочете студийните аранжименти на най-прочутите си хитове, изящно намеквайки за първоначалното българско название на групата. Забележително е, че в тази паметна за историята на българската поп-музика вечер всички музиканти от знаковата за европейската рок-музика група свириха някак си по-вдъхновено, по-прецизно, окрилени без съмнение и от участието на виртуозния басист и композитор Александър Бахаров, с чието появяване на сцената тримата основатели на ФСБ бяха в пълен състав.

Започвайки концерта си с инструменталната пиеса „Пъпеш“, музикантите от ФСБ намекнаха и за легендарния си барабанист Петър Славов (1941-2008), чиито величествени стакато-барабани бяха единственото нещо, което липсваше на този виртуозен юбилей. Но почитателите, които препълниха достолепната зала „Армеец“, улеснени от елегантния академичен толеранс при започването на концерта, трябваше да се утешат с библейската максима от Еклесиаст: „Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои“.

Би могло да се каже, че ФСБ са майсторите на баладата с хитове като „Случва се“ „Гара разделна“, „Високо“ и „Отговор“, изпълнена на концерта впрочем в стил „Love of My Life” на „Куин“, но достойнството на тази изключителна българска рок-група е и в това, че техните композиции са удивително разнообразни в жанрово и стилово отношение. Те биха могли да изнесат цял концерт в стила на електронната музика и етно-рока с инструментални пиеси като „Пъпеш“, „Кълбото“, „Картини“ и „На път“, както и с песни като „Зимна къща“, но същото може да се каже и за фънк-композициите на Александър Бахаров, четири от които – „Ако спреш“, „Парк ще се прегърнем“, „Безсъница“ и „Празник“, прозвучаха на юбилейния концерт в зала „Армеец“ и бяха безспорно гвоздеят на вечерта чрез присъствието на самия Бахаров на сцената.

Разнообразието на юбилейния концерт на ФСБ в зала „Армеец“ бе и чисто темброво. Константин Цеков, виртуозен мултиинструменталист на клавишните инструменти, изсвири на акордеон вместо на синтезатор началния основен мотив от инструменталната пиеса „Пъпеш“, а при изпълнението на песента „Отговор“ замени синтезатора с пианино, когато трябваше да изсвири основното клавирно соло в тази композиция. Изненада поднесе и Румен Бояджиев, разгръщайки и виртуозно обогатявайки една своя забележителна и позната още от албума „ФСБ на концерт“ синтезаторна импровизация във финала на песента „Безсъница“. Блестяща бе и изявата на Иван Лечев – на неговите сола като китарист би се възхитил и виртуоз като Стив Лукадър, а към тях се прибавя и съвършенството му като цигулар в композиции като „Иде вятър“ и „Картини“. Към познатия тембър на бас китарата на Ивайло Звездомиров бе прибавен и виртуозният звук на легендарната Алембик бас-китара на Александър Бахаров, достигнал своята кулминация чрез своеобразния джем-сешън на двамата басисти в изпълнението на песента „Празник“.

Отлично впечатление остави и китаристът Николай Копринков, който, особено със солото си в песента „Няма как“, показа защо е поканен да свири с ФСБ.

За тембровото разнообразие на концерта и за авторитета на ФСБ като явление в европейската музикална култура красноречиво допринесе и фактът, че проф. Емил Ханджиев, участвал в студийния запис на инструменталната пиеса „Кълбото“, пристигна със самолетен полет от Гърция, за да откликне на поканата и да участва на маримба и в първото концертно изпълнение на тази композиция.

Своеобразен комплимент за ФСБ е и фактът, че синовете на Константин Цеков и Румен Бояджиев – Стефан Цеков, от една страна, и Румен Бояджиев Младши и Борислав Бояджиев, от друга, участват всеотдайно в концертите на групата, макар че вече имат свои успехи и постижения в други престижни жанрове – класическа музика, джаз и клуб хаус музика.

Но вълнуващият край на юбилейния концерт на ФСБ с прегръдката на Румен Бояджиев и Александър Бахаров на сцената след 34 години ни убеждава, че в изкуството и живота съществува и нещо, което се извисява дори над виртуозната техника на музициране и блестящата музикантска кариера. Този жест, както и жестът на Александър Бахаров, който поздрави Ивайло Звездомиров след заключителния втори бис на концерта, разкрива, че тези прекрасни музиканти не само на думи, но и на дело в собственото си човешко битие заявяват и живеят посланията на своите песни за обич, опрощение, човешко достойнство и духовно издигане на личността високо над злобата на деня. Можем само да съжаляваме, че юбилейният концерт не бе записан от нито една телевизия или звукозаписна компания, тъй като е съвсем сигурно, че издаването например на шестте песни, в чието изпълнение се включи Александър Бахаров, би предизвикало заслужен фурор сред ценителите, понеже заедно с Бахаров ФСБ издава пет албума от 1978 до 1983 година, докато албумите, издадени в негово отсъствие от 1984 до 2017 година, са три.

За почитателите остава надеждата, че Александър Бахаров, който е единствен от основателите на ФСБ без самостоятелен албум, скоро би запълнил тази празнина в кариерата си и тогава песента „Пак ще се прегърнем“ отново би прозвучала пророчески като сбъднато мото на духовното единение между възприемател и творец в образците на високото изкуство.

А след като става дума за високо изкуство и щом например прочут джазов пианист като Кийт Джарет в двоен компакт-диск е изпълнил на клавесин двата свитъка с „Творби за добре темперирано пиано“ на Йохан Себастиан Бах, не е непостижима мечта да видим и ФСБ в това амплоа – в изпълнението, примерно, на творби като Соната в до мажор за флейта и басо континуо BWV 103. И това не би било прецедент, понеже в една от новогодишните музикални програми на БНТ през втората половина на 80-те ФСБ вече са свирили класика със своя рок-инструментариум.

23.12.2017