Захари Бахаров и особеностите на националния характер в „Чамкория”

Снимка: Театър 199, фотограф: Павел Червенков

Някои особености на националния характер ще разпознаят зрителите в образа на бае Славе от премиерния спектакъл „Чамкория” на Театър 199. Само няколко месеца след излизането на едноименния хитов роман на Милен Русков режисьорът Явор Гърдев успя да постави негова адаптирана версия, което си е безпрецедентен случай. Малко български книги имат толкова щастлива съдба.

Явор Гърдев е подходил необичайно към сценичната адаптация – той е направил от романа моноспектакъл, като в образа на бъбривия шофьор на омнибуса е Захари Бахаров. Веднага трябва да успокоим феновене на романа – драматургичната версия е брилянтна. Когато гледаш представлението, книгата направо оживява пред очите ти. Отделните сцени, случки и разсъждения са споени толкова невидимо, че плавно преминават една в друга. Да, наистина липсват някои от най-силните „срещи” в романа, но ясно е, че няма как всичко да влезе в един спектакъл, а и на премиерата самият Милен Русков беше толкова щастлив и така искрено се смееше, че стана ясно, че одобрява работата на Гърдев-Бахаров.

Също като в романа сюжетът е пределно прост – става дума за едно пътуване на бае Славе до Чамкория през октомври 1928 г. За два часа и петнадесет минути (с антракт) Захари Бахаров озвучава вътрешния монолог на бае Славе, който докато „шофира” се отнася и в главата му се завъртат най-различни мисли, прекъснати от време на време с някоя реплика към неговите „спътници”. Така зрителите научават кои са Мици и Гици на седалката до него и какъв им е на тях ротмистърът, кой е този тайнствен субект с жълтата чанта на последната седалка, как е избрал кое му е любимото му животно – пингвина, как се бил вързал с три деца да стане роб до гроб на своята благоверна. Между другото той засяга и далеч по-сериозни теми – за „геройството” на генералите по време на войната, в която той е участвал и за атентата в църквата „Св. Неделя”. Докато слушаме този безкраен монолог пред нас оживява образа на бае Славе – на типичния дребен тарикат от предградията, който се държи като гаменче и се движи непрекъснато на ръба на закона. Но поема рискове от чувство за дълг (прикрит зад леко фриволно поведение), за да оцелее и да може да изхрани семейството си. Който мечтае за един удар, който да може да разреши всичките му финансови проблеми. Какво ще стане, ако му се отдаде такава възможност? Това ще разберат зрителите, ако отидат да гледат „Чамкория”.  

Но с какво този балкански субект от 1928-а година толкова е заинтригувал Явор Гърдев, за когото се знае, че има особен афинитет към съвременната драматургия, биха се запитали театроманите. Това става ясно още в началото на представлението - бае Славе от „Банишора” е точно копие на средностатическия българин от днешните „Дружба”, „Овча купел” или „Сухата река”. Може да го разпознаем навсякъде - в таксиметровия шофьор, в кварталния магазинер, в майстора на плочки или в охранителя на някоя от многобройните офис сгради, навъдили се напоследък. Това е нашият тарикат, който все гледа да удари кьоравото, да вземе нещо по-евтинко и пò на сметка. И да те мине, докато те гледа в очите и философства за живота. Който съчетава в себе си някои не особено приятни качества, съчетани обаче със здрав разум и неочаквано верни прозрения. 

Трябва да кажем, че този противоречив образ лепва като ръкавица на Захари Бахаров, който явно добре се чувства в подобни персонажи – на тарикатчета и хулиганчета, които зад бронираната си фасада крият обаче и положителни качества.

Спектакълът „Чамкория” в Театър 199 без съмнение ще има успех сред зрителите, явно съвсем скоро трябва да очакваме и негова киноверсия. Още повече вече имаме и касовия пример на „Възвишение”.