За два спектакъла на Народния театър

Сцена от „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” 

Два коренно различни подхода към класиката показват „Майстори” от Рачо Стоянов и новият „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” по Горки на Народния театър. Първият е модерен, съвременен прочит на класиката, а вторият е направен в най-добрите традиции на класическия театър. Но и двата спектакъла си заслужава да бъдат гледани.

Първото впечатление от „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” е, че гледаме пиеса на Чехов. Тя е направена по пиесата на Максим Горки „Чудаци” и за нея се знае, че авторът е бил силно повлиян от Чехов. Това се чувства в сюжета, в героите и темите, които поставя, така я е поставил и Красимир Спасов. Имаш чувството, че „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” е своеобразно продължение на „Чайка” и на „Вуйчо Ваньо”. Визията на постановката следва традиционната представа за руска провинция – тераса, обкръжена от гора от берьозки. Действието се развива в добре познатата ни руска дача, където всички пият чай и водка, героите много приличат на чеховите, само някои са с разменени роли. Времето им минава приятно-лениво – в интелектуални разговори, в лов на патици, в лек флирт и по-сериозни изневери. Сякаш ставаме свидетели на някакъв следващ етап от живота на писателят Тригорин, който тук се казва Константин Мастаков (Дарин Ангелов), който продължава все така да пише някакви отвлечени, романтични текстове и пак се нуждае от вниманието на дамите, но вече е женен за Елена (Илиана Коджабашева), негова сигурна опора и най-верна почитателка. В тази брачна двойка се вклинява красавицата Олга (Параскева Джукелова), която подхваща сериозен „роман” с писателя, но скоро той се убеждава, че е далеч по-уютно да бъде под крилото на грижовната си съпруга.

Негов опонент тук е Доктора (Пламен Димов), който освен че не харесва творчеството му, е нещастно влюбен в съпругата му. Младата чаровна девойка Зина (София Бобчева) пък е сгодена за умиращият Вася (Христо Терзиев). В нея пък е влюбен бившият полицай Самоквасов (Сава Драгунчев). Извън тези „влюбени” двойки остават трима герои – съвестната слугиня Саша (Цветомира Даскалова), съседът мъдрец – землемерът Вукол (Марин Янев) и практичната майка на Зина – Добринка Станкова.

Диалогът е жив, на места звучи доста съвременно, героите не изглеждат архаично (може би защото е „по” Горки). Актьорите разкриват много добре характерите на своите герои. Рядко може да се види в последно време такова пълно и цялостно изграждане на всеки образ. Всеки актьор се е постарал от първата до последната минута да разкрие образа си абсолютно завършено, с най-големи детайли, особено що се отнася до Дарин Ангелов, който всяка секунда прави нещо, като играе с леко „намигане” - приповдигнато инфантилно – какъвто е неговият Константин. Може да кажем, че спектакълът е много „актьорски”, ако можем така да се изразим, тоест дава възможност на всеки един от актьорите да блесне в своя образ и да го защити много добре, което го правят всички без изключение.  Удоволствие е да гледаш Параскева Джуколова с развети къдрици как се смее и флиртува с Константин, София Бобчева в страстен танц с Константин, Сава Драгунчев да разкрива сърцето си пред своя изповедник – землемера (Марин Янев). Зряла игра, особено що се отнася до Марин Янев, който прави една от най-хубавите си роли. Същото майсторство демонстрира Добринка Станкова, като практичната майка на Зина.  

За разлика от руската класика, Петринел Гочев има коренно различен подход към „Майстори” от Рачо Стоянов – спектакълът е експресивно-динамичен, минава като вихрушка пред зрителя, сякаш се играе на един дъх. Сблъсъкът между егото на двама силни мъже (майсторите Найден и Живко) – това е главният конфликт в постановката на Гочев. Пиесата поставя един много актуален за България проблем - как ще бъде приет от своите завърналият се от чужбина гурбетчия? Завърналият се Живко (Зафир Раджаб) е много по-комбинативен, закален във всякакви несгоди в странство, готов e да се бори до край, с всички средствата, за да отстои своето място под слънцето. За разлика от него майсторът Найден (Иван Юруков) бързо се поддава на съмненията, които го изяждат отвътре и това го кара в крайна сметка да се предаде. Вечен конфликт, който показва характерите – това е главното, което извежда режисьорът (който също не следва стриктно авторовия текст). Според Живко причината Найден да се предаде е, че е галено дете на своите родители, който е получил в живота всичко наготово, дори и любовта на неговата възлюблена Милкана (Гергана Змийчарова), която първо на него се е врекла в любов. Милкана става изкупителна жертва на насилието, породено от яростния сблъсък на двамата мъже, като типично в стила на режисьора актьорите играят неистово, изключително ярко, на ръба на физическото изтощение. Особено Гергана Змийчарова, която тук отново е изключителна. Постановката увлича с прекрасната визия, с красиво изградените сцени, сякаш пипнати от ръка на художник. Сцените се разиграват бързо и реалистично само на сантиметри от очите на зрителите, в точно премерен ритъм, подплатени с убедителната игра и на останалите актьори – Стоян Пепеланов, Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов и Емил И. Марков, както и на Александър Василев, Ралица Ананиева и Ивайло Светлинов.