Отзиви

За юбилейната изложба на Крум Дамянов в „Райко Алексиев”

За юбилейната изложба на Крум Дамянов в „Райко Алексиев”
Снимка: Ани Петрова


По повод своята 80-годишнина големият скулптор Крум Дамянов откри юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев”. Дори сам по себе си този факт е забележителен, защото авторът, който стои зад създаването на едни от най-значимите монументални ансамбли – „Самарското знаме” в Стара Загора, „Създателите на българската държава" в Шумен,  "Асеневци" във Велико Търново и „Камбаните - Знаме на мира” в София сякаш се бе отдръпнал от активния артживот. Ако не броим камерната му експозиция от преди три години в галерия „Нюанс”, както и някои спорадични изяви. Сега галерия „Нюанс” отново застава зад едно от най-важните събития в нашия културен живот.

Крум Дамянов сякаш бе замлъкнал, за да избухне отново с пълна сила и то с такава мощна изложба, каквато София, а може би и България скоро няма да има. Това не са просто силни думи, а добре осъзнато твърдение – плод на наблюденията от последните 20 години. За колко самостоятелни изложби на скулптори може да се сетим в последно време? Само на неколцина и то предимно от малки пластики. За експозиция на едромащабни фигури първо се изисква подходяща зала (а такива не останаха много), второ голям ресурс - творчески, чисто физически, а и логистичен. Какъвто малцина вече имат. Но ето, Крум Дамянов ни поднася ценен подарък със своята изложба, при това подготвена само за последната година! А можеше спокойно, както обикновено се прави, да изложи гипсови подготовки за своите паметници, да добави снимки – и тя пак щеше да е много интересна, защото скулпторът оставя значително наследство.

Явно Крум Дамянов е подходил нестандартно, за да изрази онова, което най-много го занимава в момента – като творчески търсения и като послания. Той е от малцината скулптори, които ясно заявяват своята днешна гражданска позиция, което личи в ред от показаните творби и явно затова той е държал толкова много на актуалността на изложбата.

Първото впечатление от видяното в „Райко Алексиев” е колко далеч е напреднал и доразвил темите и образите,  някои от които сме виждали и преди като Орфей, Сурикатите, Саломе и Помпей. Ваятелят е обогатил тези класически митологични образи, като ги е подредил в такива композиции, че им придава неочаквано съвременно звучене. Дава им ново тълкувание и смисъл. Така например, певецът на певците – Орфей при него е обезглавен и стъпкан („Танцът на вакханките”). Други са певците на днешния ден – уродливи сатири с конски глави и копита, покачили се високо на дървото („Следобедът на сатирите”). Много сарказъм и дори горчивина има в тези фигури, израз на свръхактивна гражданска позиция на автора. Такива са още „Ритуално шествие”, „Съд” и „Скорпиони”. Колко хора на изкуството правят подобно „критично” изкуство, въпреки претенциите на мнозина?

В тази група виждаме „Ритуално шествие” – тържествена процесия, която носи на раменете си носилки и покачени на тях маймуни. Скулпторът тръгва от идеята за популярните религиозни процесии в Испания, за да ни върне тук, на родна почва и да ни покаже кои са нашите божества. Сурикатите, едни от любимите негови животни, са заобиколили и еднакво реагират на  падналата глава на Орфей - в застрашително-любопитна поза („Конфликт”). Иронична препратка към т.нар. обществено мнение, което чисто рефлекторно може да се настрои и да осъди и най-светлите умове. Горчиво-саркастична е композицията „Съд”, в която има цял сюжет – на предна линия е застанала фигура на колене, пред нея – три персонажа без лице, в червено, покачени на постамент. Двата скорпиона („Скорпиони”) пък са се вплели в мъртва схватка, сякаш за да ни илюстрират какъв ще е изходът от вечните дрязги и скандали, от които е раздирано обществото ни. Изумително е как с помощта на изразните средства на скулптурата може да се предаде така динамично противоборството, конфликтът – люби теми на Крум Дамянов.

В общо 10-те фигури и композиции, които са изложени в „Райко Алексиев” има и по-лирични, но и те сякаш са раздирани от вътрешни противоречия („Саломе”) и динамика. Предадени от скулптора по уникален начин – всяка фигура носи огромна вътрешна енергия, която сякаш всеки момент ще се взриви и ще разкъса материала, от който са направени и той ще се разхвърчи на хиляди частици. А ние ги виждаме точно в този момент. Изумителен творчески подход, изключително сложен за изпълнение. Защото всички тела  се състоят от множество неразгадани предмети, споени по невъобразим начин. Получава се такава вихрушка и ритъм, сякаш фигурите ще излетят в космоса („Танцът на вакханките”).

Даваме си сметка, че подобен род скулптури не биха били така въздействащи, ако не бяха подплатени с огромно майсторство, плод на дългогодишния опит и огромното въображение на техния автор. Който може да съедини и несъединими неща. И да експериментира – с материала – алуминия и да го оцветява. Накрая трябва да кажем, че в изложбата за своята 80-годишнина Крум Дамянов е вложил много младежка дързост, смелост и новаторство, все едно пътят му в скулптурата тепърва започва. Какъв оптимизъм и вяра в собствените си сили и изкуство! Затова юбилейната изложба на Крум Дамянов на „Раковска” 125  не бива да се пропуска. Тя трудно може да се повтори.


Автор: Мариана Първанова
16.10.2017 г. 13:38
Посетено: 1351
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/64/news/26455-za-yubileynata-izlozhba-na-krum-damyanov-v-rayko-aleksiev