Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Дневникът на водата
За дебютната книга на Миро Ангелов "Годината на вятърния заек"
Сборникът "Годината на вятърния заек" е обозначен от автора си като "сборник с разкази, приказки и истории". Действително, тази книга представлява по-скоро художествен пъзел, а не толкова концептуално изграден продукт. В началото са поставени три текста като своеобразно въведение в личната история и мироглед на разказвача. След което следват три цикъла "Годината на вятърния заек", "Анна" и "1975", като последните два са своего рода "предчувствия" за по-обемни текстове - новели и/или романи. В последния, обособен самостойно разказ "Омир", с който приключва сборника, отново се срещат познати герои, с които читателят се е запознал в двата предходни цикъла – Боян (Кафката), М. Свързващо звено е и алегоричния образ на черешата/вишнята, който е "червената нишка", обединяваща отделните истории в едно цяло.
Философски и психологически мотиви се преплитат и сливат почти във всяка от разказаните истории. Конкретните случки са само изходен пункт, от който тръгва повествованието, а после се разгръща в екзистенциален спор със самия себе си, със спомена за самия себе си; или метафизическа картина на реалността.
Конструкцията, която следват разказите, рядко бива нарушавана. Винаги има Начало/Раждане/Сутрин, следвани от по-широко и подробно проследяване на конкретното събитие и не-истински, не-същински край. Т.е. финалът е или отворен, с възможност за продължение; или двусмислен, предполагащ множество тълкувания; или прекрачва границите на собствената си интерпретация и преминава в друг пространствено-времеви отрязък.
...двамата, разменим ли сенките си, никой не би забелязал... ("Аделина в Пандемониум")
Почти на финала на същия разказ, следва възклицанието:
...Губиш многостта си, Аделина...
Интересен в това отношение е "Вятърна приказка". Действието се развива паралелно в два свята - на хората и на ангелите. Проследява се раждането и съзряването на едно момче, което на 16 г. изчезва от заключена стая. Неговите ангели-хранители също не успяват да го намерят никъде из земните и небесни селения.
Подобно синхронизиране на два отделни, но успоредно протичащи животи, се наблюдава и в цикъла "1975". Чрез аз-повествование читателят навлиза в ежедневието на Сирма. Героинята обитава някаква "дупка", тъмно и влажно подземие и описва битието си в детайли - пие кафе, яде салам, с който храни и някакво куче, пуши, има за комшия "плъха от коридора".
"По същото време" се разиграва и другата история - на мъж (Христо), която представлява паралелно измерение; персонажът има друго събуждане, друга сутрин, друго начало.
В следващия откъс "Вишня" тези двама герои се срещат в планината. А в третата история "Земетръси" от същия цикъл се появява нов персонаж - М., която е стара познайница на Христо. Въпреки истинския земетръс, който се случва в историята, този разказ и срещата със старата любов може да се тълкува и като сърце-тръс/душе-тръс за героя Христо. Тя размества цели пластове от съкровената му същност и поставя въпроси, на които няма отговори.
В "Омир" образът на змията, която говори, като че ли прави обобщение - на конкретна човешка съдба, но защо не и на съдбата на цялото човечество.
...Тя (светлината) не съществува, защото тъмнината е нищо и всичко...
И тук:
...Водата има памет. Тя си води дневник...
Кратките фрази и точно намерените и употребени метафори и епитети изграждат един стегнат и динамичен стил на писане. Повествованието не се разпада, не се разтяга ненужно в излишни описания; нито се задъхва в препъващо бързане на мисълта. То е балансирано, спокойно и свободно. Изводите и поуките не се вменяват на читателя дидактически, а са поднесени с финес и лекота.
Този сборник с разкази, приказки и истории на Миро Ангелов е убедителна заявка за едно по-мащабно произведение, което (надявам се!) да зарадва почитателите на стойностната българска белетристика в най-скоро време.
__________________
Миро Ангелов, "Годината на вятърния заек", сборник с разкази, изд. "Потайниче", 2016 г.
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
17.07.2017 г. 13:30
Етикети:
Посетено:
1428
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/26099-dnevnikat-na-vodata