Арогантната простащина – бич на днешния ден в „Щастливеца”

Който е изпуснал да гледа в Сатиричния театър новия спектакъл „Щастливеца” от Руси Божанов, то непременно трябва да го направи, ако успее да си намери билети, разбира се. „Щастливеца” не е от модните и ексцентрични постановки, които вдигат много шум, но тихомълком  и бързо падат от афиша. Напротив, постановката на проф. Здравко Митков е решена в традиционен, класически стил, като се опира на двете най-важни съставки в театъра - страхотен текст и отлична актьорска игра (сценография Петър Митев, музикални адаптации – Мартин Каров). И все пак спектакълът е може би най-популярното заглавие в момента, вероятно защото много добре отразява някакви невидими настроения у хората, които са трудно доловими, но ако режисьорът успее да ги улови и да ги отрази в своя спектакъл, то непременно се превръща в шлагер на сезона. Като добавим към това, че е направен изключително балансирано, с вкус и мярка, на пръв поглед сдържано, но много грижливо изпипано, то това обяснява ефекта му върху зрителя, който често излиза просълзен от спектакъла. 

Такава е рецептата на успеха на „Щастливеца”, въпреки че на пръв поглед текстът на Руси Божанов, писан още в края на 70-те години на ХХ век, като че ли не го предполага. Спектакълът е исторически и ни връща към далечни събития, от преди 120 години. На сцената се разиграва въображаем процес срещу убийците на Алеко Константинов, в който участва самият Щастливец. На подсъдимата скамейка е изправен Бай Ганьо (Светломир Радев) и неговите съобщници (Ивайло Калоянов и Пламен Великов), а от другата страна – Алеко Константинов (Калин Врачански), неговата майка (Янина Кашева), както и други участници в процеса, които сменят непрекъснато ролите си. Този суховат сюжет е разигран изключително динамично и полемично, като не оставя зрителя нито за секунда да му доскучае, с кратки музикални интермедии, в които някои от актьорите на трупата блясват със своите музикални дарования (Нона Йотова, Мартин Каров, Пламен Великов, Милена Аврамова и др.)

Основният въпрос, който всички полемизират, е какво ще стане с България, ако допусне да бъде управлявана от шайка малограмотни, но нагли и безпардонни гьонсурат простаци, които действат само от позицията на собствения си интерес. И са готови да жертват и най-светлите умове  на своя народ, какъвто е Алеко Константинов. Много актуално, нали, особено за годините на прехода? Още по-странното е, че пиесата е писана през 1978 г. и тогава също е звучала актуално.

При такъв ключ към постановката, много важен е бил изборът на актьорите за двете главни роли - на протагониста и неговия антагонист, които трябва да бъдат равностойни. Изборът на режисьора проф. Здравко Митков върху Калин Врачански като Алеко Константинов е предопределено  печеливш – TV-звездата още от „Стъклен дом” се ползва с изключителни симпатии сред зрителите, има положителен имидж. Освен това през годните актьорът натрупа зад гърба си доста сериозни театрални роли, така че с образа на Алеко той се справя отлично – не си позволява  да преиграва в нито един момент, във всяка сцена е много точен, външно обран, но със силен вътрешен заряд, като успява да внуши респект и убедителност. В крайна сметка неговият Щастливец се е получил скромен, интелигентен и много човечен, вечен оптимист и успява да излезе извън учебникарския схематизъм.  

По-труден е бил изборът на актьора, който да изиграе неговата противоположност. Светломир Радев бяга от плакатността, играе меко, ненатрапчиво, външно еднакво, но непрекъснато сменя облика и настроенията с лекота. Сякаш само с една незабележима промяна в нюансировката на интонацията, на жеста, на стойката преминава от външно изглеждащо добродушие в арогантен тип. Много сложен образ, с много лица, който дори в пиесата рядко е наричан бай Ганьо, явно, за да бъде по-лесно разпознат от нашето ежедневие. Веднага виждаш в него нашите политици, бизнесмени и властимащи чиновници, които всеки ден се появяват по телевизията. А от репортажите - наглия  шофьор, който гази детските площадки и градинки без никакво чувство за вина и заявява, че няма другаде къде да паркира. Телефонния измамник, който строи палати за сметка на нещастието на хората и твърди нагло, че е невинен. Онези собственици на фирми, които през нощта бутат паметници на културата, а на сутринта обясняват, че това са само съборетини и т.н. Списъкът на днешните Байганьовци е неизброимо дълъг и те са толкова много, че оставят усещането, че са навсякъде. Адмирации заслужават режисьорът Здравко Митков и актьорът Светломир Радев, че не са се подхлъзнали по идеята да изкопират само един образ, който сигурно би им донесъл бърза слава, но щеше да е твърде елементарен и нямаше да бъде толкова убедителен, а са създали един събирателен образ на антигероя на днешното време. Със сигурност може да кажем, че тази роля е най-ярката и запомняща се в кариерата на 36-годишния Светломир Радев. Това е неговата звездна роля, която разкрива потенциала му, за който знаехме от спектаклите на документалния театър „Vox Populi”, разбира се от постановките на Сатирата, както от сериала „Къде е Маги?” и от комедията „Корпус за бързо реагиране”, където той играе. 

Друг изключителен ярък образ е решен много оригинално – Йорданка Стефанова играе цар Фердинанд, като през повечето време е замръзнала като портрета от стената, но в моментите, когато „оживява” и „слиза” от портрета се развихря с пълна сила. Играе обрано, почти шаржово, но много точно. Достойнството на постановката е, че дава възможност на всеки един от актьорите - Александра Сърчаджиева, Мартин Каров, Михаил Сървански, Боян Арсов, Пламен Великов, Ивайло Калоянчев, Нона Йотова и Милена Аврамова да направи кратка, но силна роля, като особено трябва да отличим монолога на Янина Кашева като майката на Алеко, в който тя казва: ”Днес сме тук заради убийството на един човек. Но утре може да се изправим пред моралния труп на цял народ! Ако не се стреснем и не изтръгнем байганьовщината от себе си – няма да минат много години и ще се изгубим като народ… Хора, бъдете безпощадни към Ганьо! За да запазим Алеко!”

„Щастливеца” е истинска достойна постановка за 60-годишния юбилей на Сатиричния театър „Алеко Константинов”.