„Женитба” от Гогол като кабаре в Театър „София”

Рядко може да бъде видяна руска класика, поставена като кабаре или поне като спектакъл с много музика и пластика, нещо средно между кабаре и музикален спектакъл, но ето, Театър „София” ни изненадва с новата си премиера „Женитба” от Н. В. Гогол. Избраният ключ е необичаен, но пък е доста атрактивен и динамичен, явно съобразен със съвременния бърз ритъм на живот и това вероятно ще допадне на много зрители. Щом като режисьорът на спектакъла – Елена Панайотова е избрала този подход, то, както може да се очаква, актьорите играят в съответствие с него - гротесково, точно като в кабаре, много изразително и живо, в забързан хоровод от кратки сцени, което изисква доста прецизност и майсторство, за да се получи стегнат спектакъл, който продължава само час и половина. Получили са се ярки образи, много шарена галерия от типажи, кой от кой по-смешен. Сигурно режисьорката едва е успявала да озапти актьорите, защото се вижда, че всеки един от тях е измислил характер на своя герой и може да надгражда, и надгражда, но един от тях е направо необуздан – Юли Малинов като приятеля на Подкальосин, който демонстрира такава пластика и изобретателност, че с лекота би могъл да се пробва да играе и в други сценични жанрове.

Аналогия с кабарето изниква и по време на втората част от представлението, по-точно нейната сценография (Николина Костова-Богданова е и автор на костюмите), която представлява изцяло черна сцена, с лъскав черен под и черни завеси. Единственият акцент са 10-те стола, подредени в редица, които гледат към публиката. Веднага се появява асоциация с прочутата сцена от холивудския хит „Кабаре”, в който Лайза Минели изпълнява своята песен „Mein Herr” точно с един от столовете на подобна редица. И тук около столовете се разиграват решаващи сцени – всеки един от четиримата кандидати за ръката на младата и атрактивна Агафя (София Маринкова) си избира един от столовете, за да й предложи брак. Съответно тя е облечена изцяло в златно – като метафора на „златния телец”. На търг я изкарва òправната сватовница Фьокла Ивановна, изиграна невероятно от Невена Калудова. Като конферасие на кабаре тя неуморно снове между участници и сцени, конкуренция й прави единствено Кочкарьов (Юли Малинов). Актрисата е направо неузнаваема в този пластичен образ, който всяка минута мени лицето си – от изкусителна „продавачка” на щастие, бързо преминава в опитна лъжкиня, подобно на гледачка на карти, а когато бива изобличена – ловко се изнизва с подвита опашка,  за да излезе от другия край на сцената все едно нищо не се е случило. Много типичен образ, предаден изключително убедително, сатирично.

Зад музикалния и танцувален подход към „Женитба” прозира една интересна идея, която също изглежда много съвременна – че бракът не е това, което е бил. Да, наистина, обявяват - както е била тогавашната традиция, че има девойка за женене – това е Агафя, но тя през цялото време се чуди какво да прави. Хем й се омъжва, хем сякаш не й стиска особено, и причина за това колебание, както става ясно, не са „качествата” на кандидатите, подбрани от сватовницата и от нейната леля (Лора Мутишева). Нейните кандидат-годеници също повече се ослушват - претеглят цената на имотите й, спомнят си случки от своето минало, но не се интересуват особено от кандидат-младоженката. При някои от тях даже не е водещ материалният интерес. Единият – Подкальосин (Юлиян Рачков) сякаш случайно се натъква на идеята да се ожени, така, скучаейки на дивана, а и защото всички наоколо са женени. И напълно закономерно в решаващия момент – избягва със скок през прозореца. Всичките „годеници”, включително и Агафя, са нерешителни (за Подкальосин дори една целувка му коства огромно усилие), самотници, пълни с комплекси, които нямат реална преценка за себе си, но имат претенции и от там произтича целият хумор в пиесата. Те предпочитат да си мечтаят за нещо, отколкото да предриемат реални действия и затова животът им се разпада и е пълен с неудачи. И попълват гвардията на самотните души в големия град. Сатирична картина, която за съжаление е много актуална и днес. И в това е силата на класиката.