Село става столица на градската песен

Не знам колко хора в България и извън нея се интересуват от старата градска песен и нейната съдба, но мога да кажа, че тя се намира в добро здраве, сигурни ръце и сърцати…  гласове. В цялата страна! За това говори големият интерес към фестивала „От небето идва любовта“ (13-14 май), организиран от Община Чавдар и фирма „Дънди Прешъс Металс“ – Челопеч, която е и основният спонсор на проявата.

В четвъртия по ред Национален фестивал на старата градска и шлагерна песен взеха участие близо шейсет групи, хорове, индивидуални изпълнители, триа и дуети, огласили двата дни на фестивала с десетки прекрасни  песни, с което предизвикаха искреното учудване на кмета на село Чавдар г-н Пенчо Геров, който от върха на своите 80 години и три поредни мандата като кмет на една от най-малките общини в България се дивеше „откъде са се взели толкова талантливи хора да изпеят толкова много красиви песни…“

Няма да навлизам в подробности относно репертоара и качеството на изпълненията, само ще кажа, че компетентното професионално жури с председател г-жа Бони Милчева – известна и обичана водеща по телевизия СКАТ на специализирано предаване за стари градски песни, беше адски затруднено да определи кои са най-добрите състави и да раздаде традиционните скромни награди в няколкото категории.

Затова и бяха присъдени… 11 първи награди, почти по толкова втори и трети, а за триа и дуети също имаше първи, втори и трети награди, включително и за малкия Борис от София, който стана любимец и емблема на фестивала. Затова, както изтъкна при награждаването кметът Геров, всички участници получиха от благодарната публика и от него по една първа награда и покана догодина отново да дойдат в Чавдар.

И да бъдат още повече на брой, след като в сравнение с миналата година броят на съставите се е удвоил. Тогава наистина ще трябва, както предложи г-жа Милчева, фестивалът да продължи цяла седмица.

Проявата бе много добре организирана, нямаше „празно“, включително и по отношение на осветлението и професионалното озвучаване, а през обедната почивка и вън от чудесния салон на читалище „Надежда“ се заформяха спонтанни изпълнения и заизвиваха хора – изобщо получи се истинска фестивална атмосфера, за което мечтаят организаторите на всяка подобна проява.

За мен обаче е важно да се чуе и друго: как така едно малко българско средногорско селце стана столица на старата градска песен? Някои хора ще търсят отговора другаде, както винаги, но телето не е под вола, друзья! По време на мандатите на г-н Геров, Чавдар стана истинско евросело: със средства основно от Европейския съюз, който според другариата бил „фашизки, капиталистически и експлоататорски враг на народо“, селото биде доведено до завиден градски вид, с което бе доказано не "научно", а практически, щото не камунизъмът, а капитализмът е в състояние да заличи разликата между града и селото.

Сто на сто асфалтирани улици, нова ВиК селска мрежа, реновирани училище, читалище, поща, сграда на общината, детската градина с открит басейн, новоизградени тенис корт, баскетболно игрище, фитнес салон, нов площад с фонтани (само дето и они не пеят) и какво ли още не. Да не говорим за развлекателно-увеселителния парк с археологически музей „Тополница“ (през 70-те години на 20. век край с. Чавдар е открито селище от новокаменната епоха, датирано 8 хил. години пр. Хр.) в местността „Св. Петка“, където има и параклис, посветен на светицата, чиито мощи според преданието са пренощували тук при пренасянето им от Цариград по желание на цар Иван Асен Втори след една от победите му над Византия.

Помня много добре колко жалко и провинциално изглеждаше селцето Преди, когато Партията ръководеше народо и се грижеше за него, а пък работниците в мините си бяха същите селяни, що "преизпълняваха" разни насрещни планове, както в цялата мила родна страна. Брей, как така не намериха още тогава същите тия хора пустото злато, дето сега канадците го изнасяли, според както се оплакват некои патреоте!

И отдека са сега тия пари у тия миньоре, та у секи двор има по две лъскави неруски возила, а у небото стърчат сателитни антени? Ах ти, капитализъм гиди!

Вярно е, че звучи чалга. Да. Но нали същата онази Партия забрани градската песен, щото била битово-разложителна, възпявала некви там съмнителни хайвански, пардон - хавайски - нощи, черен влак се композирал, а?, а па Ленчето не ще да работи у текезето, ами е станала градска кокона и даже била шавлива, аааа, така не бива! И партийният секретар размахва пръст, пък гледа да прекара в кабинета си некое младо и убаво девойче, дошло от неква нужда при него… (Като в „Една жена на 33“, помните ли, друзья е бачи?)

Да, ако Партията не беше неглижирала старата градска песен (въпреки нейната сладникавост и често пъти поетична недостатъчност, не това беше първопричината за забраната й, а нейният дух и атмосфера на „битова разложеност“, ех), в България нямаше на опразненото зорлем място да се настани и разпространи през социализма сръбската чалга (ех, Рамо, Рамо, брате мой!), а след това при думокрацията – лайнерската, пардон - пайнерската - чалга, що днес ни залива отвсякъде.

Убеден съм в това. Защото т. нар. обикновени хора, за чиято „здрава“ и социалистическа интонационна среда се грижеше шайката от БКП-чалгари на комунизма, винаги ще се интересуват от подобен тип песенност. Може да е малко мелодраматична, сантиментална, сълзлива, сладникава, умилителна и умалителна (девойчице), но е и достатъчно художествена и естетична, особено на фона на „дънките ш'ти цепна“.

Тогава по-малко хора ще се чудят и маят де ше му излезе краят с тая чалга, а междувременно „села“ като Чавдар ще приютяват оная ми ти градска песен, дето са я пели нашите баби и дядовци, докато и ние станахме като тях.

Впрочем, фестивалът е само едно от събитията от Майския месец на културата в читалище "Надежда 1900". Друго от тях например е Димчо-Дебелянова вечер, посветена на 130-годишнината от рождението на поета.