Отзиви

Никола Манев - пленникът на светлината

За книгата на Валерий Пощаров и Елка Няголова "Пленникът на светлината"

Никола Манев - пленникът на светлината


С огромна естетическа наслада прочетох една книга, която бих нарекла явление в съвременната изкуствоведска и биографична литература. Това е книгата на Валерий Пощаров и Елка Няголова „Пленникът на светлината“ (изд. Икономически университет, Варна, 2017). С любов, споделеност и професионален поглед върху развитието на един артист от световна величина – Никола Манев, тя наново рисува неговия пъстър и неравен житейски път през годините.

Книгата грабва още от пръв поглед с високото качество на оформлението си, с многото илюстрации, рисунки и снимки, респектира с прецизния си аналитичен поглед върху творчеството на един от живите класици на съвременната световна живопис, който винаги е заявявал себе си като български художник. Изповедният и лиричен тон на повествованието се преплита с колоритния и непосредствен разказ на самия Манев, създавайки усещането за диалог, в който читателят още от първите страници е въвлечен и така става съ-участник в него. 

Разлиствайки страниците на тази великолепна книга, ще поемем по задъханото пътешествие в един живот-епоха. Ще опознаем света през погледа на немирното момче Никола, което спряло до крайпътен камък в Чирпан отправя поглед към широкия свят. Ще проследим пътя му в ранните творчески години, когато се оформя като художник под влиянието на големите имена в тогавашната ни живопис - Никола Аръшев и Васил Стоилов. Това са хората, които му разкриват силата на Светлината и нейното магично притегляне, от което той никога повече няма да може да се откъсне и ще стане неин доброволен пленник. От софийското си ателие, наречено „Монмартр“, по силата на съдбата и благодарение на огромния си талант, Никола Манев ще се озове на онзи заветен хълм в Париж, където много художници са плакали и са се радвали, а над тях са се извисявали белите куполи на „Сакре Кьор“, за да превземе истинския Монмартр. В Париж Никола Манев ще срещне велики хора - Марк Шагал и Ив Монтан, Ален Боске, Апостол Карамитев, както и колекционерите-меценати Жорж Екли, Паскал Курбо и мн. др. Ще се учи от големите творци, от своя наставник Морис Брианшион, ще печели награди още като студент, но и ще сподели съдбата си с приятелите-художници Стоимен Стоилов, Лъчезар Ошавков, Анди Лекарски и Коцето Казански. Той ще се раздава сред хората с неповторимото си чувство за хумор и бохемски живот, но и ще се оттегля като отшелник в ателието си насаме с картините и съпротивлението на всяка мазка върху платното. Това е артистът Манев.

Животът на един творец е постоянно свързан с любовта във всичките ѝ измерения. Но какво е художникът без преклонението пред жената. Майка на децата му, муза, копнеж, образ, който той преследва в сънищата си и наяве. Никола Манев се прекланя пред жените в своя път. Всяка една, прекосила живота му, оставя белег, творчески порив, прекрасни картини. Той е роден, за да се влюбва, да обича, но и да бъде свободен... За да рисува ненаситно. Кольо е бохем в истинския смисъл на думата – обича хубавото вино, интересните компании и хора, обича да провокира и да се радва на свободата. Обича живота пантеистично и по шекспировски. И му се наслаждава като го разплисква край себе си.

В книгата ще проследим стъпките му по всички посоки на света, който той със жадните си сетива попива и пресъздава върху платното. Тръгвайки от Тунис, той извървява дългите пътища към Големия Каньон в Колорадо, към земята на индианците в Мексико, отново се връща към пустинята в Африка, отива в Бразилия, за да се озове в един момент в подножието на величествения символ на Япония – Фуджияма. Навсякъде той търси Светлината. В Холандия се прекланя пред титаничния гений на Рембранд и онази неземна осветеност в картините му, която го превръща в свой пленник. Защото „ние всички сме деца на майката Природа, на Слънцето и на цивилизациите и някъде дълбоко в нас, в червените ни кръвни телца, е кодирана паметта за изначалната материя и Божествената светлина.“

Но винаги художникът се връща към своите корени в България. Като артист и като родолюбец. В любимия си Чирпан той купува къща, която превръща в галерия и която подарява на града, заедно с колекция от свои картини, наричайки я „Къщата на слънцето“. Между неговата къща и тази на незабравимия Яворов няма граница – те са едно цяло. Това сакрално място става сцена на много творчески изяви през годините, където се срещат артисти и поети от различни поколения.

Изграждайки своя уникален стил като художник, Никола Манев става ясно разпознаваем в света на живописците с ярките си, жизнеутвърждаващи платна, които се превръщат в негова запазена марка. Така „Черноземът на Тракия, хълмовете на Тоскана и Пор Вандр, скалистите структури на Гран Каньон и Побитите камъни, огнените пясъци на пустинята, оживяват върху платното в своя сън, в който забравят за гравитацията и се носят в пространството – ефирни и имагинерни“. Той има 165 изложби в Европа, Америка и Северна Африка, но и множество изяви в България – София, Добрич, Варна, Пловдив, Ямбол, Пазарджик и др. Освен голям художник, Никола Манев е и щедър дарител. Едно от най-скорошните му дарения е колекция от 30 картини, които ще бъдат подредени в специално устроената за това галерия в Икономическия университет във Варна. Благодарение на активната културна политика на Ректора - проф. д-р Пламен Илиев, както и на целия Академичен съвет, творбите на Никола Манев ще могат да бъдат видени от много българи, ценители на неговото творчество.

„Пленникът на светлината“ е книга за художника, който с живописта си цял живот прави този свят по-красив и „малко по-малко тъжен” – по „рецептата” на любимия му поет Пол Верлен. Защото "Светлината е пъпната връв, която ни свързва с Вечността." (Никола Манев).

 


Автор: Росица Кунева
14.05.2017 г. 17:29
Посетено: 2022
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/25699-nikola-manev-plennikat-na-svetlinata