Най-сетне: чешитите от блоковете - клюкарките, котките и кучетата може да видим в изложба

Квартални истории от междублоковото пространство разказват двама автори със средствата на различни изкуства – това са художникът Любен Зидаров със своите рисунки и Антон Стайков (художник и журналист) с хумористичните си разкази. Обединява ги изложбата „Добре че умря Джузепе”, която се откри в столичната галерия „Арт алея” (ул. ”Гладстон” 51). Всъщност показаните 23 рисунки на доайена на българското изобразително изкуство са илюстрации към едноименния сборник на Антон Стайков „Добре че умря Джузепе”, на издателство „Жанет 45”, чиято премиера очакваме по време на предстоящия пролетен Панаир на книгата в НДК. 

Свадливите дебели лелки с вечно наметнатия шал, бивши военни, реститути, българки, омъжени за богати чужденци, неизтребимите хлебарки, вечно враждуващите кучета, котките, които ни се мотаят в краката – това са до болка познатите обитатели на блоковете, с които е израснал всеки софиянец. Може и да не си прочел разказите на Антон Стайков, но е достатъчно да видиш тези персонажи от прекрасните рисунки на Любен Зидаров, за да разбереш за какво става дума в книгата. Пределна лаконичност, виртуозна рисунка на линиите и много свежо чувство за хумор – по това разпознаваме всяка от илюстрациите на Любен Зидаров. „Избрах да направя илюстрациите като рисунки, а не с туш, за да са по-близо до ескизния характер на разказите, - обяснява Любен Зидаров. – И до описаните без недомлъвки и ретуш истории.”

Книгата на Антон Стайков е разделена на две части. Първата съдържа кратки разкази за точно тези шарени типажи от междублоковото пространство, а втората – истории с китари, ако може така да я наречем, в която музикалният инструмент заема ключова роля. Обитателите на кооперациите са на всякаква възраст и затова някои от техните истории (или по-точно на техните прадеди) ни връщат преди повече от век, а други – през последните 25 години. Един от персонажите (най-вероятно едрата жена, с елегантно преметнат шал и шапка, както я е изобразил Зидаров), е била омъжена за италианец, който дошъл в България, тук му харесало, но взел, че умрял, разказва авторът на книгата Антон Стайков. И всеки път щом тази дама види някоя нередност и тъпотия, възкликва: ”Добре че умря Джезепе”, тоест – добре, че не е доживял да види тази поредна българска простотия. Точно тази фраза дава заглавието на книгата и на изложбата в „Арт алея”.

Рисунките на Любен Зидаров дават една уникална „снимка” на нашия живот, който обикновено остава извън полезрението на българското изкуство, което сякаш търси по-високи/ниски, „епохални”, а не толкова „делнични” теми, както им изглежда тази. Но, това е важна част от нашето ежедневие и добре, че е Любен Зидаров, който с много топло, незлобливо чувство за хумор го е изобразил такова каквото е – шумно, непоръбено, по чехли и малко мърляво. Но то си е такова, наше. Изложбата е уникална и с още нещо – Любен Зидаров доказва, че и на 93 години е запазил по детски чистото си чувство за хумор и умението да рисува виртуозно – с малко лаконични щрихи да изобрази характера, а оттам и типажите на героите. Нещо, в което той е ненадминат и неслучайно е един от най-добрите ни илюстратори.

За завиждане е и неговата работоспособност. Художникът в момента усилено подготвя втората част от изложбата. В чест на Деня на българската просвета и култура – 24 май, на 23 май той ще покаже отново в „Арт алея” нови, този път цветни илюстрации към друга книга - „Пчелица“ от Анатол Франс (издателство „Лист“). Посетителите ще могат да видят интерпретацията на Любен Зидаров на приказните герои само няколко дни – до 28 май, а със самата книга да се запознаят по време на Панаира на книгата. Освен това Любен Зидаров подготвя и нови изненади. Очакваме да ги видим.