Галерия "Нюанс" кани в приказния свят на Рошпака

С нови теми изненадва художникът Росен Рашев-Рошпака със своята актуална живописна изложба, която можем да видим в столичната галерия „Нюанс”. Всяка експозиция на Рошпака се ползва с широка популярност, може би защото неговите картини сякаш отварят сърцето на човека. Толкова позитивизъм струи от иначе на пръв поглед изглеждащите наивни, почти по детски изчистените му картини.

Но тази изложба е сякаш малко по-различна. Да, и този път художникът ни радва с неговите хвърчащи риби и чудновати врабци, които прелитат над облаци, дървета и къщички, които толкова приличат на Радичковите герои и които са станали нещо като негова запазена марка. Но тези творби не са много на брой. Виждаме нови сюжети, някои от които са доста загадъчни. Получила се е доста шарена експозиция, която не може да бъде обединена в една тема, може би защото картините са рисувани по различно време. 

„Рисувам бавно - обяснява авторът своя процес на рисуване. – От идеята до окончателния вариант минават години. Първо измислям картината, после я пошивам, после напластявам цветовете, някои ги сменям и оставям творбата настрани. Скривам я от очите си. Понякога престоява по 3-4 години и тогава я изваждам отново. Виждам я с нови очи, променям някои неща, може да я покрия с други слоеве и като цяло цветовете се променят.”   

И тук проследяваме една от любимите теми на художника – неговото семейство („Художникът със своето семейство”, и „Неделна разходка”, „Семейството на рибаря”), което художникът обича да рисува. Но вече виждаме и нещо ново - „Син носи баща си”, която слага началото на нова, голяма тема за Рошпака. „Вече поостарях, годините се изнизаха и нещата се промениха. Преди бащата носеше сина, а сега е обратното. Нали като поостареят родителите, детето започва да им помага, така че „Син носи баща си” е част от съвсем нова серия”, разказва той.

Нови са и изображенията с удължени фигури и глави. Такива са „Добричката ламя”, „Двата неразделни ангела” и „Теменужената вечер”. „Наричам ги „хора-кипариси” – те са тънки и издължени като кипариси”, продължава Рошпака. Има и картини, посветени на Великденския остров край Чили, прочут със своя феномен - каменните статуи от вулканична пепел. В тях не откриваме директна илюстрация на тази любопитна забележителност, а нейно стилизирано отражение. Такъв е например „Островът на тишината” с три големи глави в профил, които сякаш стоят на фона на кървавочервен залез. В тях разпознаваме огромните мегалитни хора, сякаш обгърнати от вековна тишина. Картината е част от цикъла "Великденския остров", изпълнен в класическа маслена живопис върху твърда плоскост, съвсем нова техника за Рошпака.

Голяма доза загадъчност обгръща друга част от картините, вдъхновени от религията, но трактовката не е класическа, а в свойствения за художника лаконичен и изчистен стил („Молитвата на слънцето”, „Теменужената вечер” и „Двата неразделни ангела”). Получило се е нещо оригинално. Дали новите теми в изкуството на Рошпака ще вземат превес над старите – само времето ще покаже. Предстои да видим.